Боряна (Драгоева) Росса: инновативен техно-артист с отношение
От нашето поколение излиза личност, която манифестира съществуването си с изкуство. Боряна (Драгоева) Росса е визуален артист, който работи с видео, фотография, театър и комбинаця от трите. Изкуството на Росса е пресечната точка между техно-етика и симбиозата човек/машина. Отзвуците след нейните перформанси отекват дълго, а гласовете са много. Провокирани технократи и очаровани алтернативни учени дебатират над бъдещето на човека и машината докато в настоящето, действия и изкази предизвикват промени.
Видео клиповете на Боряна - "Celebrating the Next Twinkling", "Back & Forth", "The Moon and the Sunshine"; "Why Beauties Fall in Love with Beasts" са показвани на международни събития като: Видео Медея - Нови Сад; Стейршер Хербст - Граз; 8-то Международно Биенале - Кайро; Галерия Реджина - Москва; Кинстхале - Виена.
Последните й проекти “Spookybots”, “РобоСапиенс”, “Робориада", “Гражданина-робот”, са посветени на интегрирането на свободните роботи в модерното общество и бъдещето, показвани са в: L Gallery - Москва, Фондация за Изкуство и Творчески Технологии - Ливърпул; Общество за Изкуство и Технологии - Монтреал, Музея за модерни изкуства - Шанхай, Тайланд; Национална Художествена Галерия и Гьоте Институт - София.
Какво те задвижва в изкуството което правиш?
Със сигурност не ме движи "любовта", "стремежът към съвършенство" или към "духовното". Още по-малко ме стимулира да се движа, стремежът към "красотата, която ще спаси света". Движението е признак на жизненост, независимо дали се отнася към това, което аз правя в изкуството или изобщо. По принцип за мене няма много разлика между изкуството и живота на артиста. Те са едно неразделно цяло и колкото по-разделени изглеждат, толкова по-лошо е изкуството и толкова по-фалшив е животът. Но за да ти отговоря все пак на въпроса ще кажа, че мене в изкуството ме задвижва желанието за живот, а в живота ме задвижва желанието той да е необикновен.
Защо човек и робот, а не другите животни?
Миналата седмица бяхме с Олег Мавроматти в едно радио-ток шоу и там водещия попита защо не се изпълним със състрадание не към роботите, а към бедните и бездомните на улицата, защо сме се обявили в защита на правата на роботите, а не в защита на тези нещастни хора. На това Олег отговори, че той не вижда разлика между бездомните хора и роботите, а аз си позволявам да цитирам Олег, защото ние живеем с него в едно симбиотично цяло, т.е. намираме се в постоянен режим на електромагнитни емисии, обмен на данни и химично-визуално-телепатична стимулация, хаха.
Интернет жив организъм ли е? Нещо като нервна система на технологиите?
Интернет несъмнено е нещо по-различно от скоростна поща или евтини телефонни разговори. Най-удачно ми се струва оприличаването й с Чудовището на Франкенщайн, лежащо на операционната маса точно в момента преди да оживее.
Каква е разликата между биологичен и електронен носител на живот?
Връщам се пак към идеята за жизнеността и движението, която обаче е свързана с желанието да правиш нещо по-различно от това да ядеш, сереш, ебеш и да умреш накрая. Преди няколко дена гледахме филма "Двеста годишен човек". Ужасен филм. Разказва се за робот, който иска да стане човек . Превръщането му от едното в другото беше преди всичко свързано не с интелекта, не с творчеството (да това беше първото, което го отличи от другите роботи, но много лесно беше забравено и омаловажено), а със осъществяване на физиологичните процеси в човешкия организъм - ядене, отделяне (има една сцена в която роботът пърди като слон и много се радва) и съвокупление. Върха на всичко беше когато любимата му каза, че вече й е време да умира (явно защото тя и без това нямаше с какво друго по-съществено да се заеме) и ако иска той да стане съвсем човек, трябва да престане да "бъде задвижван" от всичките интересни неща, които прави и да измисли ефективен начин да умре. Е това изглежда да е мечтата на всеки човек. Много жалко за робота ако и той го поиска.
Декорите които ползваш, замислени ли са като част от съобщението на пърформанса?
Аз не използвам декори. Ако имаш предвид местата, в които показвам нещо, тогава о, да естествено, аз винаги мисля за това къде и какво показвам. Който ме/ни кани става част от машинно-човешката ултрафутуристична вселенска конспирация, което е нещо мнооооооого страшно.
Какво за половете в бъдещето?
Аз съм горещ привърженик на всички борби за равноправие, независимо дали са свързани с проблемите на пола или с проблемите на която и да е гурпа, определена за маргинална. За съжаление тези борби много често се превръщат в борби за надмощие, а не равноправие. Т.е. в процеса на изясняване на отношенията се осъществява обикновена смяна на местата на център и маргиналия. Това беше идейната основа на изложбата "Беззащитни и зли", която направихме в L Gallery, Москва, 2003; (www.roboriada.org/defenseless).
Изключително трудно е да бъде разбрана идеята за "преодоляването на пола", от същества съсредоточени в своите различия. Имам предвид и мъжете и жените.
И затова що се отнася до пола в бъдеще, по-добре е да го няма. Или както отговорихме на един "внимателен" читател на манифеста - ще дойде един безполов робот с ръждиви градински ножици за да ни лиши от нашето мъжко и женско достойнство като го отнесе в неизвестна посока, така че никога да не можем да си го върнем.
Това обаче не означава да прекратим сексуалните си отношения, а да развием алтернативни ерогенни зони. За любителите на секса това си е направо подарък - например както си се пипаме с ръчички - и опа, оргазъм! Как ти се струва? Градският транспорт ще спечели много от това, трамваите ще станат заведения за групов секс.
Преди време четох "Елементарни частици" на Мишел Уелбек, в която за моя радост беше застъпена същата идея. Там наличието на пол се разглежда и като причина за съществуването на смъртта. За съжаление май я няма още на български.
Ами ако не успеете в това, което правите?
Какво за тебе означава "да успееш в това, което правиш"? Успеха за мене се измерва със степента на запълване с данни на моя мисловен носител, хаха.
Аз съм вече успяла, след като мога да реализирам идеите си и след като има хора, с които да говоря общ език и да осъществяваме перманентна революция.
UltraFuturo е групата на Боряна Драгоева.
неделя, октомври 31, 2004
събота, октомври 30, 2004
петък, октомври 29, 2004
четвъртък, октомври 28, 2004
Предшественик на човека в Азия
Тази статия на Нешинъл Джиографик описва за учени, които намерили в Азия останки от човешко съшество с рзмерите на гоблин, което си е доста яка история, като се има предвид, че е истина и това се побира в рамките на Толкин, напр.
събота, октомври 23, 2004
списание Make
Make е "направи си сам" саписание, за завръщането на онези времена от 70-те и 80-те, които се промениха с навлизането на консуматроският модел, когато се оказа, че някои неща е по-ефтино да се закупят от колкото да се измайсторят. Днес обаче културата се завръща и хората не желаят повече да пълнят гушите на корпорации, когато могат да си направят нещо самоделно и по лични изисквания и критерии.
Билбордове с Windows грешка в Торонто
Мнoжество гигантски билбордове с грешки на Уиндоус, могат да се видят в flickr директорията. Готското е, че става реч за видео-билбордовете задвижвани от Уиндоус - двойна реклама ;)
Жив мозък в стъкленица
Учен от University of Florida упся да култивира 25 000 живи неврони от мишки, в ин-ви_f1е завръща и хората не желаят повече да пълнят гушите на корпорации, когато могат да си направят нещо самоделно и по лични изисквания и критерии.
Хардуер за Простатна памет
Wired News публикува интересна статия за предизвикателството да се създаде мозъчна протеза. Професор Теодор Бергер от University of Southern California, е започнал начални изследвания над имплантен чип, който функционира като йипокампус. Това е частта от мозъка, която действа за запаметяването на спомени.
"Екипът очаква, че ще отнеме две до три години за да се развие математическият модел на хипокампус на жива, активна мишка и да го преведе в микрочип формат. И седем или осем години за да се направи това и за маймуна. Те се надяват да приложат този метод към клинични условия до 10 години. Ако всичко мине добре, те очакват да видят изкуствен човешки хипокампус, потенциално на разположение за използване при няколко видове клинични заболявания, след 15 години."
"Екипът очаква, че ще отнеме две до три години за да се развие математическият модел на хипокампус на жива, активна мишка и да го преведе в микрочип формат. И седем или осем години за да се направи това и за маймуна. Те се надяват да приложат този метод към клинични условия до 10 години. Ако всичко мине добре, те очакват да видят изкуствен човешки хипокампус, потенциално на разположение за използване при няколко видове клинични заболявания, след 15 години."
novi avtori
KiberProstranstweni Laboratorii - bloga kakto go wijdate...
Imam jelanie i oshte avtori da se wkluchat w spiswaneto s alternativni novinki ot sveta i Bulgaria. Wijdate kak e tematikata, ima myasto i za knigi, muzika, tehnologii, politika, a-korporacii i strannosti.
Ako moje6 ot vreme na vreme da pishe6 statii - pi6i mi i 6te te dobavia w avtorskia spisyk za dostyp.
mailto: kristiyan@gmail.com
Imam jelanie i oshte avtori da se wkluchat w spiswaneto s alternativni novinki ot sveta i Bulgaria. Wijdate kak e tematikata, ima myasto i za knigi, muzika, tehnologii, politika, a-korporacii i strannosti.
Ako moje6 ot vreme na vreme da pishe6 statii - pi6i mi i 6te te dobavia w avtorskia spisyk za dostyp.
mailto: kristiyan@gmail.com
четвъртък, октомври 21, 2004
Bar Bot
След като целта на човека е да създаде робот по свои образ и подобие, най-нормалното е да се започне с копирането на обикновенни хуманоидни функции като посещението на бар, например. За интегрирането на роботите, не само като заместници на хората в производството, но и при социализирането, авторите на Бар Бот са разрешили въпроса с първият бот, който се държи като човек, пие бира и моли посетителите за стотинки с които си поръчва следващата бира. Изпаднал алкохолик присъстващ в обстановката на бар е лично пространство, което почти всеки от нас обикновенните хора, преживява.
сряда, октомври 20, 2004
Rudy Rucker
Класика киберпънк писател Руди Рукър, си направи блог.
Руди Рукър е автор на новелите: "Софтуер", "Хардуер", "Уетуеър", "Хакера и мравиките".ем> Уилям Гибсън изглежда, че все още блогва, както и Брус Стърлинг, сега Руди Рукър подписва на свободно медийната граница. Нека генерацията от времето на зараждащата се киберкултура изживява дните си в споделена мъдрост.
Руди Рукър е автор на новелите: "Софтуер", "Хардуер", "Уетуеър", "Хакера и мравиките".ем> Уилям Гибсън изглежда, че все още блогва, както и Брус Стърлинг, сега Руди Рукър подписва на свободно медийната граница. Нека генерацията от времето на зараждащата се киберкултура изживява дните си в споделена мъдрост.
понеделник, октомври 18, 2004
Sony блокират частен опит за летене
Аз лично си падам по ретро дизайна, за това не одобрявам неразбирането на сони.
четвъртък, октомври 14, 2004
пица по Интернет
Търсене на старите съученици
В сайта Атол възкръсва оригиналната американска идея да потърсиш стари съученици, колеги и приятели, подобно на широките щати, където лесно се губи връзката след дипломирането, и у нас ако не си направил необходимото се налага да прибегнеш до тази услуга. В случая на мен ми е интересно, колко от старите ми съученици са компютърно грамотни и регистрирали се в този сайт, отделно е сигурно, че моите приятели от класа е по-вероятно да са Интернет ориентирани, ако преценявам по мен. Аз съм запазил контакти с моите дружки и не ми е необходимо да ги търся в търсачка от нет-а, но това може да свърши работа на някои, не само ако са в чужбина. Но така или иначе, това е сайт в който ако на някой му е домъчняло за старите съученици, може да опита да се свърже с тях. Ако нямаш нови приятели, ако живота ти не се е променил и респективно съществото ти с всичките идеали, идеи и цели, то вероятно на бившети ти съученици живота се е променил, идеята е добра за по едно кафе и да чуем кой до къде е стигнал след общото ни образование, но целта спира до тук. Онези които са оставили нещо недовършено със старите си приятели и нямат нови, позлват позлват Атол. Идеята ми се струва доста драматична. Линк
Абонамент за:
Публикации (Atom)
