неделя, май 08, 2005

За силата на блог журналистиката. В България

Внимание! Тази блог публикация е защитена от закона за авторското право. Никаква част от този писмен материал не може да бъде използвана за търговски цели или като част от проект с търговска цел.

За силата на блог журналистиката. В България


***
Преди време кандидатсвах за работа в една корабна агенция, след интервюто с натуралния американец - представител на фирмата набираща екипажи - Тревор еди-кой-си, след края на което интервю бях привикан в страни от една възпълна българка и подканен да платя 20лв. - такса за току-що проведеното интервю. Аз не платих тази такса "Интервю", интересното беше, че ми поискаха парите след като премина интервюто, а преди това не бях уведомен, че има такса. Просто ме интервюираха и после ми казаха, че трябва да си платя, че съм бил интервюиран за работа. Публикувах случката в блога си, съвместно с което изпратих и писмо до корабособственика, обеснявайки случилото се. И в писмото и в публикацията, отбелязах, че не вярвам въпросната фирма посредник да има право (оставете моралното, става дума за фирмено-правното) да искат такса за проведено интервю за работа.Написах им, че въпросната фирма техен представител, използва официалното фирмено лого на световно известната круизна компания, за да публикува в местни вестници обяви с които набира кандидати за работа към корабите на корабособственика. И като за това събират такса за проведенето интервю, без да дават гаранции, че ще бъде осигурена работа на кандидатите - и всичко това от името на тяхната круиз-корпорация, т.е. представяйки се за официални предтавители на корабособственика, въпросната фирма посредник събираше пари от хората търсещи работа при корпорацията.

Корабособствениците нямат практика да събират пари за проведените интервюта с кандидати за работа на борда на корабите им - ме увериха, както очаквах в отговор на писмото ми - секретарите на крузината корпорация. Също така потвърдиха и мнението ми, че фирмите като въпросния посредник, които набират кандидати за работа получават доста прилично и би-трябвало: достатъчно, парично възнаграждение за всеки успешно набран кандидат, който започне работа. Явно е, че имаше нещо нередно и след моят блог-пост и писмото ми до ръководството на корабособственика, нещата бяха поправени. Следващия път когато бях повикан на второ събеседване за работа към фирмата, в офиса на въпросната фирма - имаше нещо ново: един голям надпис с черен маркер върху бяло табло: Кандидатите за работа към *Крузината корпорация* не заплащат никакви такси. Надпис, който преди това го нямаше. Надпис появил се там, след като предишния път ми бяха поискани 20лв за интервю. Без разписка.

Ако не бях публикувал поста в блога си, който в последствие бе посетен от над 15 човека търсещи ключови думи като името на въпросната фирма посредник, в Google, за да се осведомят за фирмата - Нямаше да се променят нещата и кой знае колко десетки или стотици следващи кандидати за работа към крузината корпорация щяха да плащат некоректно-искани такси.

Само една публикация и едно писмо, изобличаващи неправилната практика на фирмата, публично оповестени в интернет блог медията, успяха да поправят неправдата. Добре, че все пак фирмата посредник си взе бележка, а не задълбочи неправомерната си практика. Значи все пак можело... да не се експлоатират хората надяващи се на работа в чужбина.


***
Друг случай е когато престижно новинарско списание бавеха плащането на хонорар за публикувана моя статия. Причината за бавенето на хонорара, беше, че главния редактор разписал моето възнаграждение за подписаната с моето име статия да бъде изплатено на друг автор в списанието. Грешка заради която бях накаран да чакам допълнително един месец. Грешка, която не поправиха на момента и може би нямаше да поправят, както предусетих, че вятърса духа натам, че да търся въпросния друг автор прибрал моето възнаграждение, че да го искам от нея. И все пак тук се заформяше нечуван абсурд. Звънях почти всяка седмица в редакцията на списанието, въртейки телефони сметки за междуградски разговори, само за да питам неща, които се предполагаше, че издателите на списанието трябваше добросъвестно да ме уведомят. Както и да е - вместо да ми се обадят и да ми обеснят как стоят нещата - разчитаха на това, че щом имам да вземам пари аз ще ги търся, и така и стана - звънях им, вместо те да ми звънат по телефона. До момента в който публикувах въпроса в блога си. Тогава, щом Google Crawlera индексира поста ми и го постави на високо място по ранг в даваните резолтати за търсене на ключови думи, като името на списанието: като с магическа пручка нещата се обърнаха. От редакцията започнаха да ме търсят за да ме държат в течение какво се случва. Интересното е, че и тона се промени. Докато преди популярността на публикацията изобличаваща тъмните страни на печатарския бизнес, отношението на издателите към мен беше пренебрежително и едва-ли-не "Не се интересуваме - вие ни търсете като сте на зор." се обърна в "В наш интерес е да поправим скорошно грешката си." От човека който се трвожи и тиръси загубения си хонорар, се превърнах в човека за който се тревожат и когото търсят за да получи благополучно хонорара си. Последно си стоях на слънчева пейка в парка, когато мобилния ми телефон звънна със загрижената и учтива счетоводителка: Ало, да... Изпратихем ви хонорара, днес, току-що го изпратихме. Трябва да пристигне при вас утре. Да, извинявайте много. Надяваме се всичко е на ред." О, да. Така ми харесва - и така трябва да бъде: когато направите грешка, да търсите с уважение и извнинение да я поправите, а не с нехайство и пренебрежение. Блог поста ми по въпроса, промени отношението на издателството. Без този блог пост, нещата щяха да се оправят, но без усещането за правда и обезмъздяване, а с вероятното продължение на пренебрежение и досада.


***
Последната и най-прясна случка е, с едно новопоявило се на книжния пазар списание за цифрови технологии. Въпросното списание беше обявило на он-лайн сайта си - анкета. Анкета в която питаха бъдещите си читатели за препоръки, като "какво бихте искали да четете в списанието, какво очаквате..." и т.н. Рекламния трик бе, че за отделените 15 минути от времето ни, и срещи истисканите ни консуматорски маркери, ние анкетираните - всички - трябваше да получим безплатен абонамент за 3 броя на списанието. Попълних анкетата най-съвестно и дадох адреса си най-прилежно изписан. Зачаках списанията си. Това се случва през м. Август, до колкото си спомням. Вече през Април, аз започвам да се светвам, че тука има нещо нередно, защото не полувих никакви списания. Мисля си, че не получих списанията, защото живея в провинцията. А вероятно е много по-евтино да осъществиш безплатен абонамент за стотици души, ако адресите на всичките са само в София. Може би заради скъпостта на пощенските разходи, може би поради други причини, издателството на въпросното списание не ми изпрати обещаните броеве. Така, че аз им изпратих писмо, в което ги попитах с интерес, какво става? защо не получавам обещаните списания? Не получих никакъв отговор. Писмото изпратих на 12 Април. На 13 Април написах чернова на блог-поста който обръща нещата в случката. На 16 Април - четери дни по-късно, им изпратих второ писмо, в което отново ги питах същите въпроси- какво става с обещание списания? да не би да има грешка, че не ми ги изпращате? Моля отговорете, защото в противен случай съм си подготвил материал по въпроса, който ще публикувам, ако не ми обрънете внимание и този път. Обаче писмата ми и аз самия сме оставени в "деветна глуха" където никой не ми обърща внимание. Съответно на 18 Април аз отивам на блога си и публикувам черновата като публичен и четим пост. И ското отговора не закъснява. Паяка на Google преминава през страницата ми - индексира благополучния пост и го поставя в търсачката. Всеки, който търси в Google с ключови думи името на списанието - вижда трети по ред резолтат - поста в блога, който само три изречения описва случилото се. Обаче официалната интернет страница на списанието, за което става дума, се намира някъде надолу като 10-15 по ред резолтат. Значи истината за списанието е по-нависоко от самото списание. Съответно изведнъж, като след чудо - сам самия главен редактор на списанието ми изпраща писмо и публикува коментар в блога, с което писмо и с който коментар желае да се свържа с него възможно най-скоро за да оправим проблема с неполучения абонамент.

И не приемам вероятността да не са получили писмата с които ги питам зашо все така не получавам списанията си. По същото време, когато попълних анкетата си, страницата, която се зарежда след изпращането на формуляра имаше незначителна правописна грешка. Нещо като натиснат клавиш "з" вместо "с". И въпреки, че не ми е работа (разбирай: не миплащат редакционен хонорар) - изпратих едно писмо на същия адрес на списанието, че имат правописна грешка на сайта си - да я поправят. До полочин час полувих отговор на адреса си, че са поправили правописната грешка и ми благодарят. Значи можело, когато ги касае, да отговарят, ала ако е да изпълняват материални обещания - не може, така ли?

Отново, силата на блога и гажданската блог журналистика се проявиха хвърляйки светлина върху събития и факти, които иначе по друг начин не биха могле да получат обществено внимание. А общественото внимание и светлината хвърляна върху събитията - са факторите от които неясните деяния се плашат. Онзи, който върши нещо нередно се страхува деянието му да бъде разкрито - и за това се опитва да прикрие в тишина неправдите си, и да ги оправдае щом станат явни. Преди блог поста ми за неизпълненото обещание от въпросното списание, личните ми питания до редакцията оставяха без отговор - в девета глуха. Но след популярността на блог-поста изобличаващ списанието в нещо некоректно, изневиделица чак главния редактор се заинтересува от проблема ми и проявяви желание да го разрешим, търгувайки сякаш с оправдание за списанието си.


--Малките и големите неправди, могат да се поправят когато се осветят--

Това са случки при които без наличието на блога като инструмент на гражданина журналист - нещата щяха да продължат да се случват некоректно. Това са случки, които дават пример как блога като инструмент на Интернет Медията, дават власт на обикновенния човек да има гласност в мащаби по-големи от тези на печатните и радио-телевизионните медии.

Блога като медия на гражданската журналистика дава силата на гласа и доказва правото на демократичното свободно мнение на всеки човек с достъп до компютър и интернет, да променя света около себе си към по-добро. В крайна сметка никой не се страхува добрите му дела да бъдат разкрити и публицизирани. Споделените неправди могат да получат общественост и публичност и съответно да изнесат фактите хвърляйки светлина върху събитията. Правещите грешки, които се страхуват грешките им да не бъдат разкрити ще се замислят отново преди да сторят нещо нередно, при наличието на инструмент способен да ги изобличи. Безсилието не трябва да продължава. Демокрацията е право на глас. Интернет предоставя инструментариума за опражняването на това право - без редакторска цензура, без правителствено заглушаване, без границите на географските лимити. Това са примери на гласност от България, неща които се доказаха пред мен. А Интернет пространството е пълно с граждански журналистически блогове от целия свят, в които немалко неправди се поправят ежеминутно благодарение на блог постовете от обикновенните граждани попаднали на мястото на събитието. Имащи достъп до тази нова информационна медия. Силата на властта на гласа.

Няма коментари:

Последователи

Сътрудници