сряда, септември 28, 2005

gMail

Gmail, (G) Mail, Google Mail... Изглежда някои от тях имат проблеми. Тъй като в оригинал фирма в германия предлага електронни пощенски услуги с това име, а азиатска фирма регистрира същото име, и подобни други имена започват да притесняват, дори съдебно, източниците на безплатна електронна поща с неограничен капацитет. Какво ще правим сега?

Вероятно Google ще намерят как да продължим да ползваме пощата си... (Линк)

понеделник, септември 26, 2005

Luke Chueh

Luke Chu editor of IDM, is a modern Pooh's reincarnator.

четвъртък, септември 22, 2005

Links from the distance

Next event is the World's Usability Day, but first let's have a look at this designer's place.

CC аудио текствове

Фри Рийдс. Аудио книги под Creative Commons лиценз. От Джеймс Патрик Кели.

сряда, септември 21, 2005

open-culture.net

CopyFight отмина през Юни, там се запознаха Лорънс Лесиг, Кори Доктороу и Джон Пери Барлоу. И се срещнаха Illegal-art с Wikipedia.

Циничен Нов Свят

На този сайт приемат залози къде ще бъде следващия терористичен акт. Ако познаете точното място, час, и вид (самоубийствен, с кола-бомба, самолет и т.н.) можете да спечелите фланелка със снимка и дата и час на мястото където е сторен атентата. Igraj na sigurno - ne zalagai na Bulgaria!

За квартирата

Изглежда тази компания ще ви направи чудесна картина от вашата ДНК за стената в квартирата. Изпращате ДНК проба, например плюнка, а те ви принтират на плат прекрасен фрагмент от абстрактно изкуство.

Фирмата предлага анонимност и сигурност за вашите ДНК данни, но това си е подаване на информация без подпис на декларация. Както и да е - как все пак ако изпратя ДНК проба, мога да съм сигурен, че картината на платното представлява фрагмент от мой генетичен материал? Предполагам ще трябва да се доверя.

-48- Secrets

center


This have got my neck hair standing. Been first time there, I've clicked on the right.

понеделник, септември 19, 2005

Phamous 69

Not links, nor hyperlinks, but leafs.

сряда, септември 14, 2005

Безсрамeн Нов Свят

"Безсрамния" нов свят.

Когато в китай има козметици, които купуват кожата на екзекутирани затворници, за да творят фирмените си продукти... И Япония не използва монети както преди. Монетите като едно от първите разплащателни средства на което му е наближило времето да остане в миналото, показва евентуалния път и на хартиените пари. скоро и пластмасовите... *snicker*

Това не са изключения, това е днес - реално... Всичко е за пари и метаморфозата която претърпяват за да се превърнат в търговията сама по себе си, на место "елемента на притежание". Т.е. икономиката като асбтракция за търговията с пари се фокусира над търговията, измествайки средството. Освен за пари всъщност е и за малко хладнокръвна машинация, нямаща нищо общо с розовите сънища, а по-скоро напомня на "заек психопат, който изкача с нож от шапката на илюзиониста".

Digital Cultures

dancingDigital cultures festival on dancing. Trough Radiator Festival for Electronic Arts.

вторник, септември 13, 2005

Antarctic Adventures

Приятно, може би никога няма да може всеки от нас да отиде до там, за това го правят други... И връщат информация посредством съвременната ни медия и дигитализаиране на древната. Едно пъруване на мисълта в далечния север...

сряда, септември 07, 2005

Интервю с Dj NoOne

Dj Noone, ме поздравява с ясен стрейт-едж поглед, и поемаме по улицата в маршрут на оглед за разлепените плакати за негово парти. По пътя му разказвам за желанието си да направя вестник от алтернативни новини, но разговора се премества към неговото ново-излизащо списание. Напред по тротоара и се оглеждаме за плакатите.

“Има някой разминавания с фирмата, която лепи плакатите.” Казва Noone и по-нататък разбирам, че се понякога се случва плакатите за партита да бъдат разлепени един ден преди вечерта на събитието, от което посетителите са едва девет. “А плакатите са в офиса на разлепящите три дни в аванс.” Тук си мисля, за нуждата от хора като нас, които да вършат този вид нужни услуги помежду си. А той ми отговаря, че вече всичко е наред с фирмата и напоследък разлепянето на плакатите се извършва в срок.

За решение на мястото на разговора ни, избираме “салатаджийница” – обикновена квартална страноприемница за бира и салати. Сервитьорката ни посреща с усмивка и къса черна поличка и ни настанява на маса с червена фолклорна покривка. Питам Noone за мнението му относно алтернативната култура, искам да обърна темата на разговора към безплатното списание, което ще започне да издава и конкурентния фактор от платена медия на пазара.

Noone: “Имало един цар, с много поддъници и прислуга... Обаче имало и един чудак в кралството му, който не знам какъв е бил, но той непрекъснато заплашвал, че щял да отрови краля. И подданиците му [на краля] започнали да се чудят дали да не го убият, а кралят казал – Оставете го, той ако искаше до сега да ме е убил.” Атой постоянно говори, ‘Аз ще отровя краля, Аз ще отровя краля’, ала нищо не е направил. А аз дори напоследък прекалено много съм си отворил устичката, без дори да съм си купил компютър, и в това е цялата работа. И ето, да не стане като нашия добър познат Радо, т.е. Драго” Сервитьорката идва за поръчката ни в този момент, и ние я отпращаме със заръката да се върне с две салати. “Драго, който работеше в Malibu, още през 1996 година казваше ‘Ние ще направим студио за музика, и ще видиш, кой са големите в рейва’.

К:”Деветдесет и шеста година, обаче мечтите бяха големи, а ние малки”

Noone: “И после обаче разбрах, че година по-късно е повтарял същото, значи е имал някаква идея, и може би с някакви хора е щял да прави нещо, обаче... Как беше, говоренето убива по-бавно, като някои от кутиите за цигари – “пушенето убива”, от което фейм-кардс искараха “говоренето убива по-бавно”.

При което паля цигара.

К:”Видях много стикери из града, в смисъла на ‘Данъците Убиват’, ‘Яденето на гладно е вредно за вашето здраве’... Същия формат като надписите на цигарите, но разлепени из града на стикери.

Noone: “Значи, още не е дошла тук тази мания, флаерите да се правят като стикери. Незнам кой ми го обеснява, но в София било много яко... Значи стикера както представлява от едната страна гланцово бяло, а от другата страна е някаква шарка на фирмата, която произвежда тази хартия, а смата хартия е нарязана на лентички за лесно отчупване и залепяне. Та те от гладката страна печатат по-скоро лого на лейбъла, без никаква информация за партито, а от другата принтират със ситни буквички информацията. И ги раздават като флаери, и значи човека си вижда флаера и ако реши да отиде на партито, отчопля стикера и го лепва където му кефне. Партито минава – лейбъла остава. И такива работи, всъщност пари да имаш...”

К: Защо всъщност искаш да направиш безплатно списание?

Noone: Ами, виж сега. Значи има няколко причини... Това е със сигурност два фактора да са ми сигурни. Първия фактор е, че списанието ще излиза – ще има издател и публика. Издателя, т.е. – аз, трябва да е сигурен, че ще има достатъчно пари за публкуването. А аз тези пари ги излъчвам изключително от себе си. Правя си аз сметката, ще мога ли редовно да ги отделям, изчислих, че ще ми струва 150 лв. Месечно, и после смятам, че мога да оддържа фронта. Точка (А) я имам!

К: Не разчиташ на рекламодатели.

Noone: Защото ако тръгне директно с рекламодатели, те в началото ще започнат, но в последствие ще те отрежат. Ще се случи по няколко причини: Техни проблеми; Нежелание да работят с твоята марка; Скарване на личностни въпроси...

К: Добре, а защо безплатно, а не да го продаваш след това и...

Noone: И то [списанието] така прави – аудитория: да има! Ако е платено, аудиторията се дърпа... Снощи ми разказваха как излизат метълските списания в България. Пример: Тук нали знаеш музикалния магазин ОЗ. Идва при тях списание за метъл – Българско – и там вместо да го продават, стой само един брой. Идва някакъв пич, взема си го, дава го още на двайсет души и си го връща. Нито списанието е продадено, нито онези са дали пари.

К: Принципно тяхната аудитория няма пари. Първо, че метълите нямат много пари, и е по-добре, второто, което е, да достига до повече хора. А ти ако си, дали ще имаш време да минеш през РЕП-а да си го купиш, или ще е разпродадено...?

Noone: Има и нещо друго. Ако го правят с такава цел, че ако го сложиш след две години – примерно – да стои, да не пише, че през еди-коя си дата, някакъв пич много добре си свърши работата, а ти след време да нямаш никакъв интерес да четеш тази статия. Примерно на скоро ходих до техно-маркета, а там в него раьон по принцип цигани ходят. Та аз докато минавах от там и видях на първия етаж едно кресло... Голямо хубаво меко кресло, което обаче е скъсано на седалката и се вижда пружината. А на мене ми хрумна идеята да го снимам от ляво, от пред и от дясно. И на една страничка да бъдат сложени тези снимки, а отдолу да пише, това кресло се намира еди-си-къде и можете да седнете на него. Разбираш ли? И като го отвориш след две години пак да ти е интересно, то това кресло ще го няма! А, не еди-си-кой ди-джей дойде и избухна! – Голямата Работа.

К: Голямата работа, защото всяка седмица има взривове.

Noone: И проблема с повечето е, че те лъжат. Всички не могат да ти рекламират, че това, което ще е страхотно – ще е Страхотно. И обикновенно не е страхотно, защото не е въпроса да запалиш хората да отидат на парти, а въпроса е да запалиш хората да се навият на твоята идея – че партито, ще е с такава идея! Трябва да е просто оригинална Идеята, те да се навият на Идеята, и Те да направят партито. Защото както онези хора направиха фестивал, във форума, аз им казах мнението си по следния начин: Вие поставяте условията, а хората, които дойдат ще ви направят останалото.

К: Добре Ники. Обаче Prodigy казва, че онези хора, които са в столицата и правят фестивалите, и се бият по гърдите, колко са навътре в системата, и колко много са Undergroundвсъщност не са!

Noone: Абсолютно! Всяко нещо, което се промотира, и има спонсори и т.н. – то вече не е underground. Защото той за да е underground, вече зависи от 4 или от 5 фактора. Водещия фактор е противопоставянето на законите и силовите групировки на реда, т.е. противопоставяне директно на полицията. В България няма такова противпоставяне, всички партита са законосъобразни. Първо се обаждаш на общината, после се обаждаш на полицаите, те да знаят къде ще е, колко хора ще има там и т.н., така, че ако има сбиване да са отпреде. Това за което става въпрос навънка е: влизаш в склад, разбиваш го, вкарваш 5kW техника и гледаш да не те хванат. Никой няма да си заложи гъза за такова нещо, защото влязат ли вътре, техниката ще му я вземат.

К: Както правят в Русия. Влизат в стара циментена фабрика, канят си хората, правят парти и се надяват охранителната фирма да не мине с УАЗ-ка.

Noone: Основата ни да нямаме underground e, че нямаме престъпна групировка в музикалната дейност.

К: Какво мислиш за т.н. counter-culture, онова понятие което се противпоставя на популярната култура. Съществува ли тя в България? Имаме култура която подхранва различни нива на лайф-стайл, а какво за културата, която съществува като алтернатива на лайф-стайлърите, така-наречената контра-култура, и дали всъщност контра-та в “контра-култура” отпада след време, сменяйки си мястото?

Noone: Самите хора, които живеят в изоставени къщи и се хранят от кофи – те не продават този лайф-стайл, продават го други. Те не са виновни за това, че в един момент групи като Linkin Park съществуват. Тя е хубава група, обаче е минала през radio-edit версия, вече. Всичките им песни са редактирани за радио формат, за да може да се слушат. Излиза някаква пънк група, която звучи толкова меко и мелодично, че да може човек да се запее.

К: Аз си мисля сега, за онази група от алтернативния свят, в която могат хората помежду си да търгуват в бартер или натура. Когато се нуждаеш от стока или услуга, да отидеш при “твоя човек”, който е алтернатива на популярния комерсиализъм и предлага небходими стоки и сулуги, същите като в останалия свят, но все пак нужни и на другите като него.

Noone: Тук става въпрос за пазарното предлагане. Като да изляза аз със щайгата с доматите и да кажа, че моите домати са по-хубави. В случая, аз се боря с Пазар. Самото послание на тези домати е по-друго – плаката е по-различен, има друго послание, но начина е същия.

К: Като съществуването на град във града. Ние сме един огромен в град, в който има всичко, но вътре в този град, съществува един по-малък град. Този по-малкия град се отличава с това, че е състваен от хората които познаваш и предпочиташ. Така, че ако се нуждаеш от домати, ще отидеш при търговеца с плакат носещ твоята вълна на мисли, а не при кой да е от големия избор. Така се създава една микро икономика между познати хора. Контра-култура, независима от поп-културата, поне в рамките на взаимо-отношения за стоки и услуги. Бар, клуб, магазин за хранителни стоки – избора не се ли свежда то собственика търговец и неговата културна ориентираност?

Noone: Атомсфера предлагашее нещо, усещане за нещо. А не както в рекламата се казва, че ти не продаваш стока, ти продаваш емоция за нещо. Същото беше и със тоя бар – имаше емоционална връзка. Но там нещата се разпаднаха както имам усещането ще стане и в На-Тъмно. Просто хората спряха да вярват, те не вярват в нищо вече и така и ще стане. И във всички аспекти е така. “Световно-Известната (никому-неизвестна) програма Кречетало.” Световно-известна? Музикална програма... Е, как става така? Просто да има суперлативи, да те накарат да гледаш. Директно пазарно предлагане на много ниско ниво – просто да те накарат да гледаш...

К: И купуваш. Добре, но твоята книжка-списание ще бъде точно таква, контра-културна книжка, която ще съществува успоредно със стандартната култура, но предлагаща алтернативно съдържание.

Noone: Още не знам. Искам като я почна, като я видя за себе си и да се изкефя. И искам така да го направя, че и другите, които я отворят да се изкефят. Не искам да ги отегчавам, нито пък от друга страна да ги поучавам, щото в един момент, те ще ми кажат fuck-off, ти на какъв се правиш, и ще отида в боклука.

К: В Исландия видях интересен вестник, който беше безплатен. Интересното му е не само, че се разпространява безплатно, но и това, че в него текста беше представяне на различна гледна точка за новиите от деня. Той съдържаше повече информация от-младите-за-младите, относно събитията които занимават острова; както и интервюта с интересни хора, които имат какво да кажат не толкова от онова, което рпетендират да са, а от онова, което са като хора: обикновенни хора – в необикновенна ситуация. То беше вестник без политическо или корпоративно влияние. Например относно строежа на електроцентрала с недоказана сигурност. Във безплатния вестник имаше гледните точки на протестиращите, а между-другото и вестника подкрепяше протеста, докато в платените вестници имаше представяне само от гледна точка на незапознатите журналисти или тази на политиците и фирмата подкрепящи електроцентралата. Това си е медия на контра-културата!

Noone: Това ми лъха малко на анти-глобализъм. Всеки един завод може да бъде опасен. Това, че отричат технологията е друго, това, че в технологията има съмнения, не означава, че тя няма да е обезопасена. Ако хванеш една статия за атомната централа в Козлудий, като тази в сп. “1” примерно. Там в детайли беше описано, че ти трябва бая сериозно да се изпотиш за да влезеш в зона, където има ядрени отпадъци. Просто неможеш да влезеш, защото представи си – може да изтече нещо. Но самата технология работи, почти без хора, там където се пакетират отпадъците, които фактически се разпадат в едни кубове, които може след 100 години време съвсем спокойно да се ползват за строежа на къщи – толкова са безопасни.

К: Хубаво, но аз си мисля, че след като влезем в ЕС, освен всичко което се говори за вливане на капитали и отваряне на търговски маршрути, има и още нещо. Смесването на културни влияния. Ще дойдат чехи, французи... Ще искат да вземат от нашата съвременна култура и да ни покажат своята...

Noone: Рано ни е за това. Просто ние няма да сме живи за да присъстваме на такава страна.

К: А аз се питам в момента, има ли какво Те да видят, ако дойдат тук?

Noone: Ако тръгнат да се разхождат по главната улица – нищо няма да видят. Пак ако дойдат на парти в голям клуб – пак същата работа. Просто има много кадърни хора, има и такива, които нищо не могат. То дали едно нещо ще го издаваш на винил или на компютър, си е друг въпрос. Но има и нещо друго, те хубаво ще дойдат, но с кофата вносна култура ли ще ни изсипят на главата или какво. Ние още не можем да свикнем с идеята, че трябва ние да си плащаме за пaртита, камоли да мислим за пърформанси, които са безплатни, и въз основа на какво тея пърформанси са безплатни, и въз основа на каква идея се правят без пари.

К: Разпространение на идеи. Но в повечето случай не ми харесва, това, че някой идва и казва: Ето ми идеята, това искам да ви покажа как трябва да бъде направено.

Noone: Значи, на вънка един техно ди-джей има два лейбъла. Един лейбъл за хаус, и един лейбъл за техно. Лейбъла за хаус му вади пари, а лейбъла за техно му вади популярност, в който той си прави каквото си иска. Стига да прави пари и да има отдушник за некомерсиална креативност. А не можем ние да правим беазплатни перформанси, като няма пари за папане. Някой хора си мислят, ‘тоя месец аз ще си купя нов телевизор’ – аз си мисля ‘тоя месец ще издам един брой на списанието’.

[Има още толкова време на разговор...]

понеделник, септември 05, 2005

Дискриминация на жертвите

Зад кулисите на големия природен катаклизъм причинен от ураганът Катрин, се разигра едно друго фиаско – това на негласна расова и социална дискриминация.

В следствие на пропукване на предпазната стена деляща Ню Орлеанс от югоизточния залив, вода заля града. Гниещи трупове на животни заразяват водата с инфекции, изтичащ от газофикационната мрежа газ, я оцветява и отравя допълнително. Хората, които не бяха евакуирани преди урагана, сега непременно трябва да бъдат изведени от града, който ще бъде изоставен за месеци наред. Американското правителство мобилизира военните, полицията, пожарните и федералните власти, за да се справят не само с евакуацията, но и с опазването на реда. И това породи един страничен поток от новини, които не намират отразяване в масовите информационни медии, но успяват да достигнат до световната публика чрез блогове, независими информационни агенции, и сайта Nola.com. От тези новини става ясно, как правителството на САЩ е неадекватно за да се справи със след-ураганните поражения, плячкосването и вилнеещите банди.
“Това място ще изглежда като една малка Сомалия,” казва Бригаден Генерал Гари Джоунс, в изявление пред Army Times, когато стотици батальони от американската армия навлизат в града, за да вземат контрол над ситуацията. “Ние ще влезем за да вземем обратно контрола над града. Това е бойна ситуация.” Докато едни евакуират пострадалите от града, други се борят с анархията за възстановяването на града. Кмета на Ню Орлеанс, Рей Нейджин разказва за ситуацията, обяснявайки как много хора в отчаянието си да оцелеят са принудени да търсят храна и вода от изоставените магазини. Докато в другото време обаче, наркопласиращите банди се възползват от хаоса. “Наркотици свободно влизат и излизат, няма контрол от страна на властта. Имаме завишена престъпност в момента по улиците на града. Много наркомани са излезли по улиците за да си търсят дозата, и това е причината да разбиват болници и аптеки. Те не могат да намерят нищо такова и това ги озверява, вероятно вече са намерили оръжия, и това е по-страшното. По улиците бродят абстинентни наркомани, които всяват ужас.” Тук американската армия има пълни правомощия за въвеждане на ред. Те арестуват, задържат и имат разрешение да стрелят по хората. Обаче не всички по улиците на Ню Орлеанс са престъпници, много са останали без домовете си, хора от други части на града, които чакат да бъдат взети под опеката на правителството – те са отчаяни и търсят храна, вода и чисти дрехи. Чернокожия певец Кейн Уест, чрез появата си по NBC, в предаване за набиране на помощи и дарения за жертвите от Катрин, използва телевизионния ефир, за да излезе от написаният му сценарии и да каже: “Мразя го това как ни злепоставят по медиите. Когато видите черно семейство, ви се казва, че ТЕ плячкосват магазините. А когато видите бяло семейство, казват, че ТЕ търсят храна. Жалко е, че същите хора, които очакваме да ни помогнат в тази ситуация, са заети от другата страна да водят още една битка, но това не ми дава успокоение, защото сега същите тези хора имат разрешението да ни преследват, и да стрелят по нас.” В този момент водещия на предаването Майк Майерс е объркан, а Кейн казва още едно изречение “На Джордж Буш не му пука за чернокожите!” Докато NBC излизат с официално съобщение, че това е мнението на един индивид и не съвпада с мнението на телевизията, останалите новинарски канали започват периодично да въртят точно този из рязък от предаването по новинарските си емисии.
Едновременно с това, но сякаш малко успоредно на проблемите с плячкосващите наркомани и търсещите храна чернокожи и бели, стои и проблема с тромавата система на правителството. Множество очевидци информират независими информационни медии, как са се опитвали да занесат храна и дрехи на бедстващите, евакуирани по стадионите в околностите, но не са биле допуснати от въоръжена полиция и военни. Когато са се опитали да приближат групите от измръзнали и уплашени мъже, жени и деца, обградени от въоръжена охрана, са биле възпрени с думите “Не, не можете да им давате нищо! Щом нямате храна и вода за всички, не ви е позволено да дадете на който и да е било.” Групите от гладни и жадни, са необяснимо защо обкръжени от въоръжени представители на правителството, сякаш са престъпници. Те стоят без храна и вода, на откритото без топли дрехи и одеала, с дни докато чакат да бъдат преместени в приют с покрив. Става дума за обикновени хора, а не престъпници. Проблемът обаче е, че града има едва 40% грамотност, повече от 50% са чернокожи с основно образование. От всички Американски щати, Лиузияна се намира на 48-мо място по ниво на учителски заплати. Еквивалента на две класни стаи от ученици, дневно напуска училище, а други 50 000 ученици оцъстват от учебни занятия, през който и да е взет ден. Вземайки под предвид тази информация става ясно, че град Ню Орлеанс не може да се похвали с цвета на нацията си, но този факт едва ли има право да подгрява негативно отношение към всичките му жители, от страна на правителството. Докато единствените, които наистина се интересуват от тези хора са служителите на Червения Кръст, военните, федералните власти и полицията отказват приемането на каквито и да е помощи, под претекст, че всичко необходимо е вече налице. От другата страна червения кръст и всички доброволни организации разпространяват подтици по медиите, за дарения, и умоляват всеки да дари, каквото може, защото всичко е необходимо. Обаче фактите не са такива. Множество близки на неподвижни и трудно подвижни, съобщават в независимите медии, за отказа на операторите от телефон 911 да изпратят хора по адреси до инвалидите. Въпреки, че помощи от храни и вода се раздават на определени места в града, неподвижните хора не могат да достигнат до тях, а особенно те се нуждаят от медицинска и хуманитарна помощ. От 911 обещават да изпратят хора до адрса, но това обещание не става реалност, вече втора седмица – информират близки на засегнатите, живущи в други щати на континента. Понеже щата Луизиана е познат със своите кризи в отношението на правителството към смесеното цветно население, сега урагана Катрин запали малката искра на пламъка който осветява политиката в щата.
Възцареното военно положение със засилено присъствие на армията и полицията, за да възстанови реда в града, в комбинация с бедстващите, за които все още никой не се е погрижил, представлява една взривоопасна смес, готова всеки момент да избухне във истинско военно положение. Защото има такива дисиденти в Америка, който биха се възползвали от хаоса и безредието за да постигнат целите си към отхвърляне на властта. А расовата и социална дискриминация от страна на правителството към уплашените жертви на урагана не помага проблема да бъде скорошно разрешен.

Nookia


Nookia caffe plays

събота, септември 03, 2005

F9

planning to make our own t-shirt

Последователи

Сътрудници