сряда, септември 07, 2005

Интервю с Dj NoOne

Dj Noone, ме поздравява с ясен стрейт-едж поглед, и поемаме по улицата в маршрут на оглед за разлепените плакати за негово парти. По пътя му разказвам за желанието си да направя вестник от алтернативни новини, но разговора се премества към неговото ново-излизащо списание. Напред по тротоара и се оглеждаме за плакатите.

“Има някой разминавания с фирмата, която лепи плакатите.” Казва Noone и по-нататък разбирам, че се понякога се случва плакатите за партита да бъдат разлепени един ден преди вечерта на събитието, от което посетителите са едва девет. “А плакатите са в офиса на разлепящите три дни в аванс.” Тук си мисля, за нуждата от хора като нас, които да вършат този вид нужни услуги помежду си. А той ми отговаря, че вече всичко е наред с фирмата и напоследък разлепянето на плакатите се извършва в срок.

За решение на мястото на разговора ни, избираме “салатаджийница” – обикновена квартална страноприемница за бира и салати. Сервитьорката ни посреща с усмивка и къса черна поличка и ни настанява на маса с червена фолклорна покривка. Питам Noone за мнението му относно алтернативната култура, искам да обърна темата на разговора към безплатното списание, което ще започне да издава и конкурентния фактор от платена медия на пазара.

Noone: “Имало един цар, с много поддъници и прислуга... Обаче имало и един чудак в кралството му, който не знам какъв е бил, но той непрекъснато заплашвал, че щял да отрови краля. И подданиците му [на краля] започнали да се чудят дали да не го убият, а кралят казал – Оставете го, той ако искаше до сега да ме е убил.” Атой постоянно говори, ‘Аз ще отровя краля, Аз ще отровя краля’, ала нищо не е направил. А аз дори напоследък прекалено много съм си отворил устичката, без дори да съм си купил компютър, и в това е цялата работа. И ето, да не стане като нашия добър познат Радо, т.е. Драго” Сервитьорката идва за поръчката ни в този момент, и ние я отпращаме със заръката да се върне с две салати. “Драго, който работеше в Malibu, още през 1996 година казваше ‘Ние ще направим студио за музика, и ще видиш, кой са големите в рейва’.

К:”Деветдесет и шеста година, обаче мечтите бяха големи, а ние малки”

Noone: “И после обаче разбрах, че година по-късно е повтарял същото, значи е имал някаква идея, и може би с някакви хора е щял да прави нещо, обаче... Как беше, говоренето убива по-бавно, като някои от кутиите за цигари – “пушенето убива”, от което фейм-кардс искараха “говоренето убива по-бавно”.

При което паля цигара.

К:”Видях много стикери из града, в смисъла на ‘Данъците Убиват’, ‘Яденето на гладно е вредно за вашето здраве’... Същия формат като надписите на цигарите, но разлепени из града на стикери.

Noone: “Значи, още не е дошла тук тази мания, флаерите да се правят като стикери. Незнам кой ми го обеснява, но в София било много яко... Значи стикера както представлява от едната страна гланцово бяло, а от другата страна е някаква шарка на фирмата, която произвежда тази хартия, а смата хартия е нарязана на лентички за лесно отчупване и залепяне. Та те от гладката страна печатат по-скоро лого на лейбъла, без никаква информация за партито, а от другата принтират със ситни буквички информацията. И ги раздават като флаери, и значи човека си вижда флаера и ако реши да отиде на партито, отчопля стикера и го лепва където му кефне. Партито минава – лейбъла остава. И такива работи, всъщност пари да имаш...”

К: Защо всъщност искаш да направиш безплатно списание?

Noone: Ами, виж сега. Значи има няколко причини... Това е със сигурност два фактора да са ми сигурни. Първия фактор е, че списанието ще излиза – ще има издател и публика. Издателя, т.е. – аз, трябва да е сигурен, че ще има достатъчно пари за публкуването. А аз тези пари ги излъчвам изключително от себе си. Правя си аз сметката, ще мога ли редовно да ги отделям, изчислих, че ще ми струва 150 лв. Месечно, и после смятам, че мога да оддържа фронта. Точка (А) я имам!

К: Не разчиташ на рекламодатели.

Noone: Защото ако тръгне директно с рекламодатели, те в началото ще започнат, но в последствие ще те отрежат. Ще се случи по няколко причини: Техни проблеми; Нежелание да работят с твоята марка; Скарване на личностни въпроси...

К: Добре, а защо безплатно, а не да го продаваш след това и...

Noone: И то [списанието] така прави – аудитория: да има! Ако е платено, аудиторията се дърпа... Снощи ми разказваха как излизат метълските списания в България. Пример: Тук нали знаеш музикалния магазин ОЗ. Идва при тях списание за метъл – Българско – и там вместо да го продават, стой само един брой. Идва някакъв пич, взема си го, дава го още на двайсет души и си го връща. Нито списанието е продадено, нито онези са дали пари.

К: Принципно тяхната аудитория няма пари. Първо, че метълите нямат много пари, и е по-добре, второто, което е, да достига до повече хора. А ти ако си, дали ще имаш време да минеш през РЕП-а да си го купиш, или ще е разпродадено...?

Noone: Има и нещо друго. Ако го правят с такава цел, че ако го сложиш след две години – примерно – да стои, да не пише, че през еди-коя си дата, някакъв пич много добре си свърши работата, а ти след време да нямаш никакъв интерес да четеш тази статия. Примерно на скоро ходих до техно-маркета, а там в него раьон по принцип цигани ходят. Та аз докато минавах от там и видях на първия етаж едно кресло... Голямо хубаво меко кресло, което обаче е скъсано на седалката и се вижда пружината. А на мене ми хрумна идеята да го снимам от ляво, от пред и от дясно. И на една страничка да бъдат сложени тези снимки, а отдолу да пише, това кресло се намира еди-си-къде и можете да седнете на него. Разбираш ли? И като го отвориш след две години пак да ти е интересно, то това кресло ще го няма! А, не еди-си-кой ди-джей дойде и избухна! – Голямата Работа.

К: Голямата работа, защото всяка седмица има взривове.

Noone: И проблема с повечето е, че те лъжат. Всички не могат да ти рекламират, че това, което ще е страхотно – ще е Страхотно. И обикновенно не е страхотно, защото не е въпроса да запалиш хората да отидат на парти, а въпроса е да запалиш хората да се навият на твоята идея – че партито, ще е с такава идея! Трябва да е просто оригинална Идеята, те да се навият на Идеята, и Те да направят партито. Защото както онези хора направиха фестивал, във форума, аз им казах мнението си по следния начин: Вие поставяте условията, а хората, които дойдат ще ви направят останалото.

К: Добре Ники. Обаче Prodigy казва, че онези хора, които са в столицата и правят фестивалите, и се бият по гърдите, колко са навътре в системата, и колко много са Undergroundвсъщност не са!

Noone: Абсолютно! Всяко нещо, което се промотира, и има спонсори и т.н. – то вече не е underground. Защото той за да е underground, вече зависи от 4 или от 5 фактора. Водещия фактор е противопоставянето на законите и силовите групировки на реда, т.е. противопоставяне директно на полицията. В България няма такова противпоставяне, всички партита са законосъобразни. Първо се обаждаш на общината, после се обаждаш на полицаите, те да знаят къде ще е, колко хора ще има там и т.н., така, че ако има сбиване да са отпреде. Това за което става въпрос навънка е: влизаш в склад, разбиваш го, вкарваш 5kW техника и гледаш да не те хванат. Никой няма да си заложи гъза за такова нещо, защото влязат ли вътре, техниката ще му я вземат.

К: Както правят в Русия. Влизат в стара циментена фабрика, канят си хората, правят парти и се надяват охранителната фирма да не мине с УАЗ-ка.

Noone: Основата ни да нямаме underground e, че нямаме престъпна групировка в музикалната дейност.

К: Какво мислиш за т.н. counter-culture, онова понятие което се противпоставя на популярната култура. Съществува ли тя в България? Имаме култура която подхранва различни нива на лайф-стайл, а какво за културата, която съществува като алтернатива на лайф-стайлърите, така-наречената контра-култура, и дали всъщност контра-та в “контра-култура” отпада след време, сменяйки си мястото?

Noone: Самите хора, които живеят в изоставени къщи и се хранят от кофи – те не продават този лайф-стайл, продават го други. Те не са виновни за това, че в един момент групи като Linkin Park съществуват. Тя е хубава група, обаче е минала през radio-edit версия, вече. Всичките им песни са редактирани за радио формат, за да може да се слушат. Излиза някаква пънк група, която звучи толкова меко и мелодично, че да може човек да се запее.

К: Аз си мисля сега, за онази група от алтернативния свят, в която могат хората помежду си да търгуват в бартер или натура. Когато се нуждаеш от стока или услуга, да отидеш при “твоя човек”, който е алтернатива на популярния комерсиализъм и предлага небходими стоки и сулуги, същите като в останалия свят, но все пак нужни и на другите като него.

Noone: Тук става въпрос за пазарното предлагане. Като да изляза аз със щайгата с доматите и да кажа, че моите домати са по-хубави. В случая, аз се боря с Пазар. Самото послание на тези домати е по-друго – плаката е по-различен, има друго послание, но начина е същия.

К: Като съществуването на град във града. Ние сме един огромен в град, в който има всичко, но вътре в този град, съществува един по-малък град. Този по-малкия град се отличава с това, че е състваен от хората които познаваш и предпочиташ. Така, че ако се нуждаеш от домати, ще отидеш при търговеца с плакат носещ твоята вълна на мисли, а не при кой да е от големия избор. Така се създава една микро икономика между познати хора. Контра-култура, независима от поп-културата, поне в рамките на взаимо-отношения за стоки и услуги. Бар, клуб, магазин за хранителни стоки – избора не се ли свежда то собственика търговец и неговата културна ориентираност?

Noone: Атомсфера предлагашее нещо, усещане за нещо. А не както в рекламата се казва, че ти не продаваш стока, ти продаваш емоция за нещо. Същото беше и със тоя бар – имаше емоционална връзка. Но там нещата се разпаднаха както имам усещането ще стане и в На-Тъмно. Просто хората спряха да вярват, те не вярват в нищо вече и така и ще стане. И във всички аспекти е така. “Световно-Известната (никому-неизвестна) програма Кречетало.” Световно-известна? Музикална програма... Е, как става така? Просто да има суперлативи, да те накарат да гледаш. Директно пазарно предлагане на много ниско ниво – просто да те накарат да гледаш...

К: И купуваш. Добре, но твоята книжка-списание ще бъде точно таква, контра-културна книжка, която ще съществува успоредно със стандартната култура, но предлагаща алтернативно съдържание.

Noone: Още не знам. Искам като я почна, като я видя за себе си и да се изкефя. И искам така да го направя, че и другите, които я отворят да се изкефят. Не искам да ги отегчавам, нито пък от друга страна да ги поучавам, щото в един момент, те ще ми кажат fuck-off, ти на какъв се правиш, и ще отида в боклука.

К: В Исландия видях интересен вестник, който беше безплатен. Интересното му е не само, че се разпространява безплатно, но и това, че в него текста беше представяне на различна гледна точка за новиите от деня. Той съдържаше повече информация от-младите-за-младите, относно събитията които занимават острова; както и интервюта с интересни хора, които имат какво да кажат не толкова от онова, което рпетендират да са, а от онова, което са като хора: обикновенни хора – в необикновенна ситуация. То беше вестник без политическо или корпоративно влияние. Например относно строежа на електроцентрала с недоказана сигурност. Във безплатния вестник имаше гледните точки на протестиращите, а между-другото и вестника подкрепяше протеста, докато в платените вестници имаше представяне само от гледна точка на незапознатите журналисти или тази на политиците и фирмата подкрепящи електроцентралата. Това си е медия на контра-културата!

Noone: Това ми лъха малко на анти-глобализъм. Всеки един завод може да бъде опасен. Това, че отричат технологията е друго, това, че в технологията има съмнения, не означава, че тя няма да е обезопасена. Ако хванеш една статия за атомната централа в Козлудий, като тази в сп. “1” примерно. Там в детайли беше описано, че ти трябва бая сериозно да се изпотиш за да влезеш в зона, където има ядрени отпадъци. Просто неможеш да влезеш, защото представи си – може да изтече нещо. Но самата технология работи, почти без хора, там където се пакетират отпадъците, които фактически се разпадат в едни кубове, които може след 100 години време съвсем спокойно да се ползват за строежа на къщи – толкова са безопасни.

К: Хубаво, но аз си мисля, че след като влезем в ЕС, освен всичко което се говори за вливане на капитали и отваряне на търговски маршрути, има и още нещо. Смесването на културни влияния. Ще дойдат чехи, французи... Ще искат да вземат от нашата съвременна култура и да ни покажат своята...

Noone: Рано ни е за това. Просто ние няма да сме живи за да присъстваме на такава страна.

К: А аз се питам в момента, има ли какво Те да видят, ако дойдат тук?

Noone: Ако тръгнат да се разхождат по главната улица – нищо няма да видят. Пак ако дойдат на парти в голям клуб – пак същата работа. Просто има много кадърни хора, има и такива, които нищо не могат. То дали едно нещо ще го издаваш на винил или на компютър, си е друг въпрос. Но има и нещо друго, те хубаво ще дойдат, но с кофата вносна култура ли ще ни изсипят на главата или какво. Ние още не можем да свикнем с идеята, че трябва ние да си плащаме за пaртита, камоли да мислим за пърформанси, които са безплатни, и въз основа на какво тея пърформанси са безплатни, и въз основа на каква идея се правят без пари.

К: Разпространение на идеи. Но в повечето случай не ми харесва, това, че някой идва и казва: Ето ми идеята, това искам да ви покажа как трябва да бъде направено.

Noone: Значи, на вънка един техно ди-джей има два лейбъла. Един лейбъл за хаус, и един лейбъл за техно. Лейбъла за хаус му вади пари, а лейбъла за техно му вади популярност, в който той си прави каквото си иска. Стига да прави пари и да има отдушник за некомерсиална креативност. А не можем ние да правим беазплатни перформанси, като няма пари за папане. Някой хора си мислят, ‘тоя месец аз ще си купя нов телевизор’ – аз си мисля ‘тоя месец ще издам един брой на списанието’.

[Има още толкова време на разговор...]

Няма коментари:

Последователи

Сътрудници