понеделник, септември 05, 2005

Дискриминация на жертвите

Зад кулисите на големия природен катаклизъм причинен от ураганът Катрин, се разигра едно друго фиаско – това на негласна расова и социална дискриминация.

В следствие на пропукване на предпазната стена деляща Ню Орлеанс от югоизточния залив, вода заля града. Гниещи трупове на животни заразяват водата с инфекции, изтичащ от газофикационната мрежа газ, я оцветява и отравя допълнително. Хората, които не бяха евакуирани преди урагана, сега непременно трябва да бъдат изведени от града, който ще бъде изоставен за месеци наред. Американското правителство мобилизира военните, полицията, пожарните и федералните власти, за да се справят не само с евакуацията, но и с опазването на реда. И това породи един страничен поток от новини, които не намират отразяване в масовите информационни медии, но успяват да достигнат до световната публика чрез блогове, независими информационни агенции, и сайта Nola.com. От тези новини става ясно, как правителството на САЩ е неадекватно за да се справи със след-ураганните поражения, плячкосването и вилнеещите банди.
“Това място ще изглежда като една малка Сомалия,” казва Бригаден Генерал Гари Джоунс, в изявление пред Army Times, когато стотици батальони от американската армия навлизат в града, за да вземат контрол над ситуацията. “Ние ще влезем за да вземем обратно контрола над града. Това е бойна ситуация.” Докато едни евакуират пострадалите от града, други се борят с анархията за възстановяването на града. Кмета на Ню Орлеанс, Рей Нейджин разказва за ситуацията, обяснявайки как много хора в отчаянието си да оцелеят са принудени да търсят храна и вода от изоставените магазини. Докато в другото време обаче, наркопласиращите банди се възползват от хаоса. “Наркотици свободно влизат и излизат, няма контрол от страна на властта. Имаме завишена престъпност в момента по улиците на града. Много наркомани са излезли по улиците за да си търсят дозата, и това е причината да разбиват болници и аптеки. Те не могат да намерят нищо такова и това ги озверява, вероятно вече са намерили оръжия, и това е по-страшното. По улиците бродят абстинентни наркомани, които всяват ужас.” Тук американската армия има пълни правомощия за въвеждане на ред. Те арестуват, задържат и имат разрешение да стрелят по хората. Обаче не всички по улиците на Ню Орлеанс са престъпници, много са останали без домовете си, хора от други части на града, които чакат да бъдат взети под опеката на правителството – те са отчаяни и търсят храна, вода и чисти дрехи. Чернокожия певец Кейн Уест, чрез появата си по NBC, в предаване за набиране на помощи и дарения за жертвите от Катрин, използва телевизионния ефир, за да излезе от написаният му сценарии и да каже: “Мразя го това как ни злепоставят по медиите. Когато видите черно семейство, ви се казва, че ТЕ плячкосват магазините. А когато видите бяло семейство, казват, че ТЕ търсят храна. Жалко е, че същите хора, които очакваме да ни помогнат в тази ситуация, са заети от другата страна да водят още една битка, но това не ми дава успокоение, защото сега същите тези хора имат разрешението да ни преследват, и да стрелят по нас.” В този момент водещия на предаването Майк Майерс е объркан, а Кейн казва още едно изречение “На Джордж Буш не му пука за чернокожите!” Докато NBC излизат с официално съобщение, че това е мнението на един индивид и не съвпада с мнението на телевизията, останалите новинарски канали започват периодично да въртят точно този из рязък от предаването по новинарските си емисии.
Едновременно с това, но сякаш малко успоредно на проблемите с плячкосващите наркомани и търсещите храна чернокожи и бели, стои и проблема с тромавата система на правителството. Множество очевидци информират независими информационни медии, как са се опитвали да занесат храна и дрехи на бедстващите, евакуирани по стадионите в околностите, но не са биле допуснати от въоръжена полиция и военни. Когато са се опитали да приближат групите от измръзнали и уплашени мъже, жени и деца, обградени от въоръжена охрана, са биле възпрени с думите “Не, не можете да им давате нищо! Щом нямате храна и вода за всички, не ви е позволено да дадете на който и да е било.” Групите от гладни и жадни, са необяснимо защо обкръжени от въоръжени представители на правителството, сякаш са престъпници. Те стоят без храна и вода, на откритото без топли дрехи и одеала, с дни докато чакат да бъдат преместени в приют с покрив. Става дума за обикновени хора, а не престъпници. Проблемът обаче е, че града има едва 40% грамотност, повече от 50% са чернокожи с основно образование. От всички Американски щати, Лиузияна се намира на 48-мо място по ниво на учителски заплати. Еквивалента на две класни стаи от ученици, дневно напуска училище, а други 50 000 ученици оцъстват от учебни занятия, през който и да е взет ден. Вземайки под предвид тази информация става ясно, че град Ню Орлеанс не може да се похвали с цвета на нацията си, но този факт едва ли има право да подгрява негативно отношение към всичките му жители, от страна на правителството. Докато единствените, които наистина се интересуват от тези хора са служителите на Червения Кръст, военните, федералните власти и полицията отказват приемането на каквито и да е помощи, под претекст, че всичко необходимо е вече налице. От другата страна червения кръст и всички доброволни организации разпространяват подтици по медиите, за дарения, и умоляват всеки да дари, каквото може, защото всичко е необходимо. Обаче фактите не са такива. Множество близки на неподвижни и трудно подвижни, съобщават в независимите медии, за отказа на операторите от телефон 911 да изпратят хора по адреси до инвалидите. Въпреки, че помощи от храни и вода се раздават на определени места в града, неподвижните хора не могат да достигнат до тях, а особенно те се нуждаят от медицинска и хуманитарна помощ. От 911 обещават да изпратят хора до адрса, но това обещание не става реалност, вече втора седмица – информират близки на засегнатите, живущи в други щати на континента. Понеже щата Луизиана е познат със своите кризи в отношението на правителството към смесеното цветно население, сега урагана Катрин запали малката искра на пламъка който осветява политиката в щата.
Възцареното военно положение със засилено присъствие на армията и полицията, за да възстанови реда в града, в комбинация с бедстващите, за които все още никой не се е погрижил, представлява една взривоопасна смес, готова всеки момент да избухне във истинско военно положение. Защото има такива дисиденти в Америка, който биха се възползвали от хаоса и безредието за да постигнат целите си към отхвърляне на властта. А расовата и социална дискриминация от страна на правителството към уплашените жертви на урагана не помага проблема да бъде скорошно разрешен.

Няма коментари:

Последователи

Сътрудници