Vigilance 1.0 – симулация на видео наблюдение

Наблюдението с видео камери, мониторани на публични места би трябвало да предотврати евентуални престъпления и да внуши сигурност у гражданите. От друга страна защитници на личното пространство и правото на тайна, претендират, че наблюдението с камери нарушава гражданските им права. Монторането на видео наблюдателни системи и ангажирането на хора за оперирането им изисква големи средства за инсталация, подръжка и експлоатация. Психологията на наблюдението изисква включването на човешки сили и възможности срещу мнимия враг на обществото, чийто лоши действия биха могли да бъдат ‘предотвратени’ благодарение на тотален контрол. На хората ангажирани в обществено наблюдение е дадено чувството за отговорност да предотвратят евентуалното възникване на престъпление. Обаче състоянието на наблюдателя след първия период на възторг, не е чак толкова добро, и Vigilance 1.0 от Мартин Ли Шевалиер, го доказва чрез компютърна игра насочена към провокирането на обратната реакция. Сериозни грешки, отегчение и нуждата от постоянно подържане на високо ниво на внимание, след време започват да объркват играча, който не получава похвала за работата си, намиращ се затворен в тъмна стая пред монитор. Симулираната 4х4 подредба от екрани показва улици, супермаркети, паркинг пространства, кръстовища, училища и други обикновенно наблюдавани места. На обективната критична преценка на играча й липсва време за намеса, докато надеждата да се превърне в героя на града, забавя реакциите, давайки място на грешки, които намаляват крайния резолтат. След време заподозрените се умножават и превръщат в неотличими от останалите, като объркват наблюдателя, който е принуден да преценява всички само по видео изображение, размиващо се в заблудата че е достатъчно за да различи престъпника от обикноченния човек. След време играча губи интерес или се преизнервя в опитите си да познае зараждането на кризисна ситуация от нормалния ход на забързаното градско ежедневие.