сряда, декември 14, 2005
Burn Station
понеделник, декември 05, 2005
събота, ноември 26, 2005
понеделник, ноември 21, 2005
корпо-коп
Реално
Къде са времената когато българите можеха да живеят самостоятелно и независими? Когато изхранването зависеше от курник и овощна градина в двора. Няколко души биха разменяли яйца за брашно, домати и пипер за риба и масло. Този общностен модел - разширен извън периметъра на еднофамилното домашно стопанство, което предимно е прехранвало семейството – сега разрасна до корпоративния модел на потребителските общности.
Ценностната система, освен, че е отделена от основните принципи на оцеляването – преместена към трупането на монетарност, се разшири до обличане в социално-приети модели на моден етикет, украсени от цена на мобилно устройство и компликация на домашно кино в комбинация от скъпа мебелировка. Социалният строй се изкриви, като хармоника на акордеон.
Стълбовете на съвременната световна икономика, в чиято угода се коват цели държавни закони, сега диктуват начина на живот на обикновения човек. България бе погълната и продължава да се смила от западният културно-икономически вкус. В града, семейството все по-рядко се изхранва със собствено стопанство, поради невъзможността да се поддържа такова. В скоро време след лицензите за домашна ракия, ще изникнат и лицензи за домашните яйца, мляко, плодове и зеленчуци. Патентоването на семена за растениевъдство е на път да получи юрисдикция и над нашето местно селско стопанство. Това означава, че производителите на селскостопанска продукция ще са контролирани от патенти и лицензи на фирми доставчици на (генетично “кастрирани”) семена, и консумативи.
В каква форма се преобрази системата на социалното съществуване? Работника служи на голямата фирма, на предприятие или корпоративен outlet. Заплата, която му плащат ООД и ЕАД, се оползотворяват за изхранването на семейството, обличането на членовете му, и плащането на битови, комуникационни и транспортни сметки.
Реката бе комерсиализирана, дървата и въглищата, на едно с електричеството, бензина и природния газ, се индустриализираха не в полза на човека, а във форми на смукачи за неговите трудови ресурси. Излишно е да изреждам всички илюзорно съществуващи системи като реклама, маркетинг, търговски надценки, спедиторски и др. схеми за акумулиране на хартиени и електронни пари. Човекът бе впрегнат в роботизиран труд, робуващ на индустриалната епоха, която избухна като революционен подем в развитието на обществото и мутира към безлични ООД-та, консумиращи консуматорите.
Алтернативи
Алтернативните хора все още провокират завръщане към извън-консуматоркият модел на живот. Бартерна търговия, размяна на стоки и услуги с реална стойност, са базиса на който съществуват обществата отказали се да бъдат преобразени от мащабния корпоративен поход, който прекръства по цели пост-комунистически, или тоталитарни държави. Под претекст за внос на демокрация, капитализма изсмуква човешки ресурси, претопява модела на домашна самоиздръжка Отнема правото на самостоятелен живот на човека и го облича в униформата на корпоративния войник. По цели поточни линии на печатните преси са заети от издания, които служат единствено като рекламоносители, подплатени в празните (помежду рекламните) места, със статии от снимки и текст, които се пишат “на килограм” и “за час” от високопроизводителни преводачи и автори журналисти. Да напишеш стойностен текст е адски трудно... Лафстайл съдържание, тестове на потребителска електроника, новинарски вестници и списания – всички те покриват една мъничка частица от отпадъчната информация на света, за да прокарат с нея рекламите на рекламодателите. И от там цялата хранителна верига се уголемява в абстрактен мащаб до гледката над механизъм, който създава работни места за хора, които по друг начин не могат да покрият разходите си на съществуване в рамките на глобализираният, централизиран обществен модел за концентрация на хора по градовете.
Бла-Блах
В момента, в който алтернативният модел на живот, състоящ се от немонетарна търговия на стоки и услуги се превърне в застрашаващ корпоративният модел на консуматорската дресировка и корпоративния модел за даване и получаване на пари за сметки, храна и облекло – вероятно правителството, ще изкове още закони в подкрепа на корпоративните си спонсори за да защити икономиката, обявявайки алтернативно живеещите за десиденти или терористи.
Стъпките са предприети. Съществува законова възбрана за изпълнение на услуги, без притежание на специализиран лиценз, или регистрация по БУЛСТАТ. Лицензите обаче са собственост на държавата или обявен частен държател (фирма), която отдава правото им на ползване от деятеля на свободна практика. В скоро време за да ремонтираш обувки, вероятно ще трябва да заплащаш лицензен данък на всеки един марков производител на обувки, който ще ти позволява законно да изменяш или нанасяш подобрения върху продуктите му. В САЩ законът за авторското право вече придоби такива размери, че децата които използват музика на лицензиран изпълнител за фон на миксирано домашно видео – автоматично престъпват закона, превръщайки се категорично в престъпници срещу икономическите организации.
Докато писах този текст разбирах как ми олеква, че разсъждавам на глас. И все пак тази ментална чекия е само кратко удовлетворение, но всъщност освен да поддържам собствен модел на живот, събирайки се със сходно мислещи другари – не смея да си фантазирам, че мога да направя нещо друго. Системата е таква, възприета от мнозинството хора по света. Изработо правителство надмина въможностите си, и се преобрази на злоупотребяващ с доверието и властта, инвалид. На този текст се надявам да събере повече съмишленици заедно в подпластовата алтернативна “икономическа” система.
сряда, ноември 09, 2005
CyberPunk Postage Stamps
вторник, октомври 25, 2005
Radio Astronomy
Има хора, които прихващат звукови радио емисси от космоса и ги предават НА-ЖИВО по Интернет и наземно радио. [Линк]
Интересно. Открих сайт на Българин, който явно живее в чужбина (Италия?), но продължава да прави изкуство. Данил Божков с последната си творба: Лари Кинг в мистерията на картините от житните полета
понеделник, октомври 24, 2005
Бронирано Levi
петък, октомври 21, 2005
четвъртък, октомври 20, 2005
Church O Reality
Списание за РОБОТИ
вторник, октомври 18, 2005
Български Интернет Сериал
Стартира първият (?) Български Интернет сериял, за жената и мъжът примитивни колкото може във всяко едно време, но изглежда не и в ... пространство...
[Линк]
понеделник, октомври 17, 2005
робо арт
счупени хора, кукли, повърхности под които прозира, извира манипулира, картината за терминатор и айбо и съни, съществата за които никой не рисува в момента, освен фотошоп (което не е малко, съгласете се)
за съгласилите се по-горе е следващия линк... очаквайте!
петък, октомври 14, 2005
електронна тайна
ще получавам ли сигнал след това - да? изпращането е под прикритие. [Линк]
четвъртък, октомври 13, 2005
сряда, октомври 12, 2005
понеделник, октомври 10, 2005
Festival Emergences Paris
ОТ 24 Септември до 2 Октомври в ПАриж се състоя френския фестивал "Emergences", Gameboyzz Orchestra е полски проект на WRO Center for Media Art, концепцията е за музикален оркестър от гейм конзолите. Музикално изпълнение, чиято съвременна грандиозност ще се демонстрира на сцана, с подчертани димни ефекти. Това е само един от проектите, част от зоните на фестивала. [Линк]
петък, октомври 07, 2005
Deepol
Високо качествени фотографии, такова съкроввище не бях намирал от давна. Плюс архив от други снимки за дизайнерско ползване (?!)
четвъртък, октомври 06, 2005
R.U.Sirius podcast show
(via boingboing)
вторник, октомври 04, 2005
магазин за топ-дизайнерски технологии
сряда, септември 28, 2005
gMail
Вероятно Google ще намерят как да продължим да ползваме пощата си... (Линк)
понеделник, септември 26, 2005
четвъртък, септември 22, 2005
сряда, септември 21, 2005
open-culture.net
Циничен Нов Свят
За квартирата
Фирмата предлага анонимност и сигурност за вашите ДНК данни, но това си е подаване на информация без подпис на декларация. Както и да е - как все пак ако изпратя ДНК проба, мога да съм сигурен, че картината на платното представлява фрагмент от мой генетичен материал? Предполагам ще трябва да се доверя.
понеделник, септември 19, 2005
сряда, септември 14, 2005
Безсрамeн Нов Свят
Когато в китай има козметици, които купуват кожата на екзекутирани затворници, за да творят фирмените си продукти... И Япония не използва монети както преди. Монетите като едно от първите разплащателни средства на което му е наближило времето да остане в миналото, показва евентуалния път и на хартиените пари. скоро и пластмасовите... *snicker*
Това не са изключения, това е днес - реално... Всичко е за пари и метаморфозата която претърпяват за да се превърнат в търговията сама по себе си, на место "елемента на притежание". Т.е. икономиката като асбтракция за търговията с пари се фокусира над търговията, измествайки средството. Освен за пари всъщност е и за малко хладнокръвна машинация, нямаща нищо общо с розовите сънища, а по-скоро напомня на "заек психопат, който изкача с нож от шапката на илюзиониста".
Digital Cultures
вторник, септември 13, 2005
Antarctic Adventures
сряда, септември 07, 2005
Интервю с Dj NoOne
Dj Noone, ме поздравява с ясен стрейт-едж поглед, и поемаме по улицата в маршрут на оглед за разлепените плакати за негово парти. По пътя му разказвам за желанието си да направя вестник от алтернативни новини, но разговора се премества към неговото ново-излизащо списание. Напред по тротоара и се оглеждаме за плакатите.
“Има някой разминавания с фирмата, която лепи плакатите.” Казва Noone и по-нататък разбирам, че се понякога се случва плакатите за партита да бъдат разлепени един ден преди вечерта на събитието, от което посетителите са едва девет. “А плакатите са в офиса на разлепящите три дни в аванс.” Тук си мисля, за нуждата от хора като нас, които да вършат този вид нужни услуги помежду си. А той ми отговаря, че вече всичко е наред с фирмата и напоследък разлепянето на плакатите се извършва в срок.
За решение на мястото на разговора ни, избираме “салатаджийница” – обикновена квартална страноприемница за бира и салати. Сервитьорката ни посреща с усмивка и къса черна поличка и ни настанява на маса с червена фолклорна покривка. Питам Noone за мнението му относно алтернативната култура, искам да обърна темата на разговора към безплатното списание, което ще започне да издава и конкурентния фактор от платена медия на пазара.
Noone: “Имало един цар, с много поддъници и прислуга... Обаче имало и един чудак в кралството му, който не знам какъв е бил, но той непрекъснато заплашвал, че щял да отрови краля. И подданиците му [на краля] започнали да се чудят дали да не го убият, а кралят казал – Оставете го, той ако искаше до сега да ме е убил.” Атой постоянно говори, ‘Аз ще отровя краля, Аз ще отровя краля’, ала нищо не е направил. А аз дори напоследък прекалено много съм си отворил устичката, без дори да съм си купил компютър, и в това е цялата работа. И ето, да не стане като нашия добър познат Радо, т.е. Драго” Сервитьорката идва за поръчката ни в този момент, и ние я отпращаме със заръката да се върне с две салати. “Драго, който работеше в Malibu, още през 1996 година казваше ‘Ние ще направим студио за музика, и ще видиш, кой са големите в рейва’.
К:”Деветдесет и шеста година, обаче мечтите бяха големи, а ние малки”
Noone: “И после обаче разбрах, че година по-късно е повтарял същото, значи е имал някаква идея, и може би с някакви хора е щял да прави нещо, обаче... Как беше, говоренето убива по-бавно, като някои от кутиите за цигари – “пушенето убива”, от което фейм-кардс искараха “говоренето убива по-бавно”.
При което паля цигара.
К:”Видях много стикери из града, в смисъла на ‘Данъците Убиват’, ‘Яденето на гладно е вредно за вашето здраве’... Същия формат като надписите на цигарите, но разлепени из града на стикери.
Noone: “Значи, още не е дошла тук тази мания, флаерите да се правят като стикери. Незнам кой ми го обеснява, но в София било много яко... Значи стикера както представлява от едната страна гланцово бяло, а от другата страна е някаква шарка на фирмата, която произвежда тази хартия, а смата хартия е нарязана на лентички за лесно отчупване и залепяне. Та те от гладката страна печатат по-скоро лого на лейбъла, без никаква информация за партито, а от другата принтират със ситни буквички информацията. И ги раздават като флаери, и значи човека си вижда флаера и ако реши да отиде на партито, отчопля стикера и го лепва където му кефне. Партито минава – лейбъла остава. И такива работи, всъщност пари да имаш...”
К: Защо всъщност искаш да направиш безплатно списание?
Noone: Ами, виж сега. Значи има няколко причини... Това е със сигурност два фактора да са ми сигурни. Първия фактор е, че списанието ще излиза – ще има издател и публика. Издателя, т.е. – аз, трябва да е сигурен, че ще има достатъчно пари за публкуването. А аз тези пари ги излъчвам изключително от себе си. Правя си аз сметката, ще мога ли редовно да ги отделям, изчислих, че ще ми струва 150 лв. Месечно, и после смятам, че мога да оддържа фронта. Точка (А) я имам!
К: Не разчиташ на рекламодатели.
Noone: Защото ако тръгне директно с рекламодатели, те в началото ще започнат, но в последствие ще те отрежат. Ще се случи по няколко причини: Техни проблеми; Нежелание да работят с твоята марка; Скарване на личностни въпроси...
К: Добре, а защо безплатно, а не да го продаваш след това и...
Noone: И то [списанието] така прави – аудитория: да има! Ако е платено, аудиторията се дърпа... Снощи ми разказваха как излизат метълските списания в България. Пример: Тук нали знаеш музикалния магазин ОЗ. Идва при тях списание за метъл – Българско – и там вместо да го продават, стой само един брой. Идва някакъв пич, взема си го, дава го още на двайсет души и си го връща. Нито списанието е продадено, нито онези са дали пари.
К: Принципно тяхната аудитория няма пари. Първо, че метълите нямат много пари, и е по-добре, второто, което е, да достига до повече хора. А ти ако си, дали ще имаш време да минеш през РЕП-а да си го купиш, или ще е разпродадено...?
Noone: Има и нещо друго. Ако го правят с такава цел, че ако го сложиш след две години – примерно – да стои, да не пише, че през еди-коя си дата, някакъв пич много добре си свърши работата, а ти след време да нямаш никакъв интерес да четеш тази статия. Примерно на скоро ходих до техно-маркета, а там в него раьон по принцип цигани ходят. Та аз докато минавах от там и видях на първия етаж едно кресло... Голямо хубаво меко кресло, което обаче е скъсано на седалката и се вижда пружината. А на мене ми хрумна идеята да го снимам от ляво, от пред и от дясно. И на една страничка да бъдат сложени тези снимки, а отдолу да пише, това кресло се намира еди-си-къде и можете да седнете на него. Разбираш ли? И като го отвориш след две години пак да ти е интересно, то това кресло ще го няма! А, не еди-си-кой ди-джей дойде и избухна! – Голямата Работа.
К: Голямата работа, защото всяка седмица има взривове.
Noone: И проблема с повечето е, че те лъжат. Всички не могат да ти рекламират, че това, което ще е страхотно – ще е Страхотно. И обикновенно не е страхотно, защото не е въпроса да запалиш хората да отидат на парти, а въпроса е да запалиш хората да се навият на твоята идея – че партито, ще е с такава идея! Трябва да е просто оригинална Идеята, те да се навият на Идеята, и Те да направят партито. Защото както онези хора направиха фестивал, във форума, аз им казах мнението си по следния начин: Вие поставяте условията, а хората, които дойдат ще ви направят останалото.
К: Добре Ники. Обаче Prodigy казва, че онези хора, които са в столицата и правят фестивалите, и се бият по гърдите, колко са навътре в системата, и колко много са Underground – всъщност не са!
Noone: Абсолютно! Всяко нещо, което се промотира, и има спонсори и т.н. – то вече не е underground. Защото той за да е underground, вече зависи от 4 или от 5 фактора. Водещия фактор е противопоставянето на законите и силовите групировки на реда, т.е. противопоставяне директно на полицията. В България няма такова противпоставяне, всички партита са законосъобразни. Първо се обаждаш на общината, после се обаждаш на полицаите, те да знаят къде ще е, колко хора ще има там и т.н., така, че ако има сбиване да са отпреде. Това за което става въпрос навънка е: влизаш в склад, разбиваш го, вкарваш 5kW техника и гледаш да не те хванат. Никой няма да си заложи гъза за такова нещо, защото влязат ли вътре, техниката ще му я вземат.
К: Както правят в Русия. Влизат в стара циментена фабрика, канят си хората, правят парти и се надяват охранителната фирма да не мине с УАЗ-ка.
Noone: Основата ни да нямаме underground e, че нямаме престъпна групировка в музикалната дейност.
К: Какво мислиш за т.н. counter-culture, онова понятие което се противпоставя на популярната култура. Съществува ли тя в България? Имаме култура която подхранва различни нива на лайф-стайл, а какво за културата, която съществува като алтернатива на лайф-стайлърите, така-наречената контра-култура, и дали всъщност контра-та в “контра-култура” отпада след време, сменяйки си мястото?
Noone: Самите хора, които живеят в изоставени къщи и се хранят от кофи – те не продават този лайф-стайл, продават го други. Те не са виновни за това, че в един момент групи като Linkin Park съществуват. Тя е хубава група, обаче е минала през radio-edit версия, вече. Всичките им песни са редактирани за радио формат, за да може да се слушат. Излиза някаква пънк група, която звучи толкова меко и мелодично, че да може човек да се запее.
К: Аз си мисля сега, за онази група от алтернативния свят, в която могат хората помежду си да търгуват в бартер или натура. Когато се нуждаеш от стока или услуга, да отидеш при “твоя човек”, който е алтернатива на популярния комерсиализъм и предлага небходими стоки и сулуги, същите като в останалия свят, но все пак нужни и на другите като него.
Noone: Тук става въпрос за пазарното предлагане. Като да изляза аз със щайгата с доматите и да кажа, че моите домати са по-хубави. В случая, аз се боря с Пазар. Самото послание на тези домати е по-друго – плаката е по-различен, има друго послание, но начина е същия.
К: Като съществуването на град във града. Ние сме един огромен в град, в който има всичко, но вътре в този град, съществува един по-малък град. Този по-малкия град се отличава с това, че е състваен от хората които познаваш и предпочиташ. Така, че ако се нуждаеш от домати, ще отидеш при търговеца с плакат носещ твоята вълна на мисли, а не при кой да е от големия избор. Така се създава една микро икономика между познати хора. Контра-култура, независима от поп-културата, поне в рамките на взаимо-отношения за стоки и услуги. Бар, клуб, магазин за хранителни стоки – избора не се ли свежда то собственика търговец и неговата културна ориентираност?
Noone: Атомсфера предлагашее нещо, усещане за нещо. А не както в рекламата се казва, че ти не продаваш стока, ти продаваш емоция за нещо. Същото беше и със тоя бар – имаше емоционална връзка. Но там нещата се разпаднаха както имам усещането ще стане и в На-Тъмно. Просто хората спряха да вярват, те не вярват в нищо вече и така и ще стане. И във всички аспекти е така. “Световно-Известната (никому-неизвестна) програма Кречетало.” Световно-известна? Музикална програма... Е, как става така? Просто да има суперлативи, да те накарат да гледаш. Директно пазарно предлагане на много ниско ниво – просто да те накарат да гледаш...
К: И купуваш. Добре, но твоята книжка-списание ще бъде точно таква, контра-културна книжка, която ще съществува успоредно със стандартната култура, но предлагаща алтернативно съдържание.
Noone: Още не знам. Искам като я почна, като я видя за себе си и да се изкефя. И искам така да го направя, че и другите, които я отворят да се изкефят. Не искам да ги отегчавам, нито пък от друга страна да ги поучавам, щото в един момент, те ще ми кажат fuck-off, ти на какъв се правиш, и ще отида в боклука.
К: В Исландия видях интересен вестник, който беше безплатен. Интересното му е не само, че се разпространява безплатно, но и това, че в него текста беше представяне на различна гледна точка за новиите от деня. Той съдържаше повече информация от-младите-за-младите, относно събитията които занимават острова; както и интервюта с интересни хора, които имат какво да кажат не толкова от онова, което рпетендират да са, а от онова, което са като хора: обикновенни хора – в необикновенна ситуация. То беше вестник без политическо или корпоративно влияние. Например относно строежа на електроцентрала с недоказана сигурност. Във безплатния вестник имаше гледните точки на протестиращите, а между-другото и вестника подкрепяше протеста, докато в платените вестници имаше представяне само от гледна точка на незапознатите журналисти или тази на политиците и фирмата подкрепящи електроцентралата. Това си е медия на контра-културата!
Noone: Това ми лъха малко на анти-глобализъм. Всеки един завод може да бъде опасен. Това, че отричат технологията е друго, това, че в технологията има съмнения, не означава, че тя няма да е обезопасена. Ако хванеш една статия за атомната централа в Козлудий, като тази в сп. “1” примерно. Там в детайли беше описано, че ти трябва бая сериозно да се изпотиш за да влезеш в зона, където има ядрени отпадъци. Просто неможеш да влезеш, защото представи си – може да изтече нещо. Но самата технология работи, почти без хора, там където се пакетират отпадъците, които фактически се разпадат в едни кубове, които може след 100 години време съвсем спокойно да се ползват за строежа на къщи – толкова са безопасни.
К: Хубаво, но аз си мисля, че след като влезем в ЕС, освен всичко което се говори за вливане на капитали и отваряне на търговски маршрути, има и още нещо. Смесването на културни влияния. Ще дойдат чехи, французи... Ще искат да вземат от нашата съвременна култура и да ни покажат своята...
Noone: Рано ни е за това. Просто ние няма да сме живи за да присъстваме на такава страна.
К: А аз се питам в момента, има ли какво Те да видят, ако дойдат тук?
Noone: Ако тръгнат да се разхождат по главната улица – нищо няма да видят. Пак ако дойдат на парти в голям клуб – пак същата работа. Просто има много кадърни хора, има и такива, които нищо не могат. То дали едно нещо ще го издаваш на винил или на компютър, си е друг въпрос. Но има и нещо друго, те хубаво ще дойдат, но с кофата вносна култура ли ще ни изсипят на главата или какво. Ние още не можем да свикнем с идеята, че трябва ние да си плащаме за пaртита, камоли да мислим за пърформанси, които са безплатни, и въз основа на какво тея пърформанси са безплатни, и въз основа на каква идея се правят без пари.
К: Разпространение на идеи. Но в повечето случай не ми харесва, това, че някой идва и казва: Ето ми идеята, това искам да ви покажа как трябва да бъде направено.
Noone: Значи, на вънка един техно ди-джей има два лейбъла. Един лейбъл за хаус, и един лейбъл за техно. Лейбъла за хаус му вади пари, а лейбъла за техно му вади популярност, в който той си прави каквото си иска. Стига да прави пари и да има отдушник за некомерсиална креативност. А не можем ние да правим беазплатни перформанси, като няма пари за папане. Някой хора си мислят, ‘тоя месец аз ще си купя нов телевизор’ – аз си мисля ‘тоя месец ще издам един брой на списанието’.
понеделник, септември 05, 2005
Дискриминация на жертвите
В следствие на пропукване на предпазната стена деляща Ню Орлеанс от югоизточния залив, вода заля града. Гниещи трупове на животни заразяват водата с инфекции, изтичащ от газофикационната мрежа газ, я оцветява и отравя допълнително. Хората, които не бяха евакуирани преди урагана, сега непременно трябва да бъдат изведени от града, който ще бъде изоставен за месеци наред. Американското правителство мобилизира военните, полицията, пожарните и федералните власти, за да се справят не само с евакуацията, но и с опазването на реда. И това породи един страничен поток от новини, които не намират отразяване в масовите информационни медии, но успяват да достигнат до световната публика чрез блогове, независими информационни агенции, и сайта Nola.com. От тези новини става ясно, как правителството на САЩ е неадекватно за да се справи със след-ураганните поражения, плячкосването и вилнеещите банди.
“Това място ще изглежда като една малка Сомалия,” казва Бригаден Генерал Гари Джоунс, в изявление пред Army Times, когато стотици батальони от американската армия навлизат в града, за да вземат контрол над ситуацията. “Ние ще влезем за да вземем обратно контрола над града. Това е бойна ситуация.” Докато едни евакуират пострадалите от града, други се борят с анархията за възстановяването на града. Кмета на Ню Орлеанс, Рей Нейджин разказва за ситуацията, обяснявайки как много хора в отчаянието си да оцелеят са принудени да търсят храна и вода от изоставените магазини. Докато в другото време обаче, наркопласиращите банди се възползват от хаоса. “Наркотици свободно влизат и излизат, няма контрол от страна на властта. Имаме завишена престъпност в момента по улиците на града. Много наркомани са излезли по улиците за да си търсят дозата, и това е причината да разбиват болници и аптеки. Те не могат да намерят нищо такова и това ги озверява, вероятно вече са намерили оръжия, и това е по-страшното. По улиците бродят абстинентни наркомани, които всяват ужас.” Тук американската армия има пълни правомощия за въвеждане на ред. Те арестуват, задържат и имат разрешение да стрелят по хората. Обаче не всички по улиците на Ню Орлеанс са престъпници, много са останали без домовете си, хора от други части на града, които чакат да бъдат взети под опеката на правителството – те са отчаяни и търсят храна, вода и чисти дрехи. Чернокожия певец Кейн Уест, чрез появата си по NBC, в предаване за набиране на помощи и дарения за жертвите от Катрин, използва телевизионния ефир, за да излезе от написаният му сценарии и да каже: “Мразя го това как ни злепоставят по медиите. Когато видите черно семейство, ви се казва, че ТЕ плячкосват магазините. А когато видите бяло семейство, казват, че ТЕ търсят храна. Жалко е, че същите хора, които очакваме да ни помогнат в тази ситуация, са заети от другата страна да водят още една битка, но това не ми дава успокоение, защото сега същите тези хора имат разрешението да ни преследват, и да стрелят по нас.” В този момент водещия на предаването Майк Майерс е объркан, а Кейн казва още едно изречение “На Джордж Буш не му пука за чернокожите!” Докато NBC излизат с официално съобщение, че това е мнението на един индивид и не съвпада с мнението на телевизията, останалите новинарски канали започват периодично да въртят точно този из рязък от предаването по новинарските си емисии.
Едновременно с това, но сякаш малко успоредно на проблемите с плячкосващите наркомани и търсещите храна чернокожи и бели, стои и проблема с тромавата система на правителството. Множество очевидци информират независими информационни медии, как са се опитвали да занесат храна и дрехи на бедстващите, евакуирани по стадионите в околностите, но не са биле допуснати от въоръжена полиция и военни. Когато са се опитали да приближат групите от измръзнали и уплашени мъже, жени и деца, обградени от въоръжена охрана, са биле възпрени с думите “Не, не можете да им давате нищо! Щом нямате храна и вода за всички, не ви е позволено да дадете на който и да е било.” Групите от гладни и жадни, са необяснимо защо обкръжени от въоръжени представители на правителството, сякаш са престъпници. Те стоят без храна и вода, на откритото без топли дрехи и одеала, с дни докато чакат да бъдат преместени в приют с покрив. Става дума за обикновени хора, а не престъпници. Проблемът обаче е, че града има едва 40% грамотност, повече от 50% са чернокожи с основно образование. От всички Американски щати, Лиузияна се намира на 48-мо място по ниво на учителски заплати. Еквивалента на две класни стаи от ученици, дневно напуска училище, а други 50 000 ученици оцъстват от учебни занятия, през който и да е взет ден. Вземайки под предвид тази информация става ясно, че град Ню Орлеанс не може да се похвали с цвета на нацията си, но този факт едва ли има право да подгрява негативно отношение към всичките му жители, от страна на правителството. Докато единствените, които наистина се интересуват от тези хора са служителите на Червения Кръст, военните, федералните власти и полицията отказват приемането на каквито и да е помощи, под претекст, че всичко необходимо е вече налице. От другата страна червения кръст и всички доброволни организации разпространяват подтици по медиите, за дарения, и умоляват всеки да дари, каквото може, защото всичко е необходимо. Обаче фактите не са такива. Множество близки на неподвижни и трудно подвижни, съобщават в независимите медии, за отказа на операторите от телефон 911 да изпратят хора по адреси до инвалидите. Въпреки, че помощи от храни и вода се раздават на определени места в града, неподвижните хора не могат да достигнат до тях, а особенно те се нуждаят от медицинска и хуманитарна помощ. От 911 обещават да изпратят хора до адрса, но това обещание не става реалност, вече втора седмица – информират близки на засегнатите, живущи в други щати на континента. Понеже щата Луизиана е познат със своите кризи в отношението на правителството към смесеното цветно население, сега урагана Катрин запали малката искра на пламъка който осветява политиката в щата.
Възцареното военно положение със засилено присъствие на армията и полицията, за да възстанови реда в града, в комбинация с бедстващите, за които все още никой не се е погрижил, представлява една взривоопасна смес, готова всеки момент да избухне във истинско военно положение. Защото има такива дисиденти в Америка, който биха се възползвали от хаоса и безредието за да постигнат целите си към отхвърляне на властта. А расовата и социална дискриминация от страна на правителството към уплашените жертви на урагана не помага проблема да бъде скорошно разрешен.
събота, септември 03, 2005
сряда, август 31, 2005
Урагана в САЩ напомня на наводненията в РБ
Българските наводнения не са единствените по рода си проблеми, по световния атлас. Наводнения пречат на Швейцарския народ, порутвайки пътища, сгради и комуникационни възли. В този момент, обаче наводненията причинени от урагана Катрин, в Ню Орлеанс. Граждански репортажи покриват случващото се там, в детайли, които телевизионните медии не могат. На блога си, американец пише:
Ето снимки от пораженията, не зная колко често ще мога да обновявам с новини. Получавам вести от медиите, приятели и интернет, че водата все още се покачва, и много къщи продължават да са наводнение, макар и урагана отдавна вече да е помил щата. По-страшни са обаче домъкнатите от водите живи алигатори, които са затлачени в изпокъсани електрически кабели; рояците комари, инфекциите които носят от умрелия дивеч; и кълбетата от огнени мравки.
Червения кръст организира събиране на помощи – материални и парични. Също така организацията отчаяно набира доброволци в Тексас и Луизяна, които да приютят евакуираните хора, които продължават да прииждат. В момента по-голямата част от тях е настанена в големи спортни стадиони в съседните щати, където живеят под открито небе и се хранят с храна доставена от армията. Много американци продължават да разчитат на помощта на Червения Кръст.
Тази година урагана Катрин е регистриран като най-силен през цялата история, от както започва кръщаването на бури през 1950 г.
вторник, август 30, 2005
Jewelry from electronic components
неделя, август 28, 2005
Новините след 2 м. отцъствие
Застреляха мафиотски бос, показно, в туристически край-морски комплекс. От това все още туристите не са се притеснили и може би едва когато почивката им свърши, ще разберат какво се е случило под носа им. След повече от 24 часово непрекъснато разследване, следователи и полицаи, излязоха с официалното становище – “Стреляно е от 200 метра разстояние.” Добре, че геодезистите им услужиха с земемерна техника и кадри. Това събитие задвижи и следващо – в държавната столица, младеж взема приятелката си и приятел за заложник, като изисква среща интервю с журналисти Специалния отряд за бързо реагиране му обещават в преговори исканата среща и след като контрагента с доказано гангстерско участие в средите на застреляния голям мафиот, освобождава заложниците си – интервю нему е осигурено. И все пак съобщението му успява да излезе от затвора до журналистите на телевизията – “Всички убийства на мафиотски босове, са дейност на тайно правителствено звено. Убийствата са задвижвани от полицай на най-високи постове.” Веднага след тези думи, новината е покрита с твърдения за гангстерския произход на младежа и съмнения за здравословното му психическо състояние. Лоша биография дискредитира източника.
Успоредно с това протести в град Варна са насочени срещу назначаването на турски градоначалник. Новоназначеният правителствен кабинет от набързо сформираното правителство, разрешава на Движението за Права И свободи (според някой неконституционна партия на Турския етнос), да назначава свои хора в шест големи Български града. Протеста организиран на 25 от партия “АТАКА” събра 150-200 будни души. Според една жена радио-журналист към националното радио, останалите които не присъстват са “за гъби, или на плаж”. Градския поп припомни как през 500-те години турско робство, турците са избивали отказващите да сменят Християнска с Мюсюлманска вяра. Ръководител на партия АТАКА, с медальон на старобългарските ТАНГРА богове, говори пред микрофон за Турците, които с 12% фалшифицирани гласове спечелват място в Българското държавничевство и печелят власт, скрити зад етикета “слабо дискриминирано малцинство”. Електората на Движение за Права и Свободи – дефакто е от 57% хора с основно или никакво образование.
Това се случва през двадесетте дни след завръщането ми от северна Европа, където света изглежда богат, и живота – уреден. Отказвам да мисля, че тези събития са ежедневие за България. Ирландия: митинг-протести на социалистическата партия, целящи опростяване на африканския дълг (4 Юли, Единбург). Исландия: еколози протестират срещу строежа на язовр за водно електрическа централа (10-23 Юни, Рейдарфйордур). Света се променя – успокоително – не е ли, защо да нямаме и ние малко повече кондензирани случки, па макар и на дребно? А, всъщност – Не, Благодаря! Много по-добре е да не обръщам по-задълбочено внимание на сополивите новини от изминалите дни. Едва преди два месеца и половина бях напуснал същата тази Република България.
понеделник, май 16, 2005
Bulgaria
А също и от туристически сайтове като www.pure
bulgaria
.comнеделя, май 15, 2005
End of the world?
There's no need to chat about it - just a link, hoh.
.. better living in dream state of alphas. more pleasant, more sensualy real.
петък, май 13, 2005
Телепатия проявена чрез наука
неделя, май 08, 2005
За силата на блог журналистиката. В България
За силата на блог журналистиката. В България
***
Преди време кандидатсвах за работа в една корабна агенция, след интервюто с натуралния американец - представител на фирмата набираща екипажи - Тревор еди-кой-си, след края на което интервю бях привикан в страни от една възпълна българка и подканен да платя 20лв. - такса за току-що проведеното интервю. Аз не платих тази такса "Интервю", интересното беше, че ми поискаха парите след като премина интервюто, а преди това не бях уведомен, че има такса. Просто ме интервюираха и после ми казаха, че трябва да си платя, че съм бил интервюиран за работа. Публикувах случката в блога си, съвместно с което изпратих и писмо до корабособственика, обеснявайки случилото се. И в писмото и в публикацията, отбелязах, че не вярвам въпросната фирма посредник да има право (оставете моралното, става дума за фирмено-правното) да искат такса за проведено интервю за работа.Написах им, че въпросната фирма техен представител, използва официалното фирмено лого на световно известната круизна компания, за да публикува в местни вестници обяви с които набира кандидати за работа към корабите на корабособственика. И като за това събират такса за проведенето интервю, без да дават гаранции, че ще бъде осигурена работа на кандидатите - и всичко това от името на тяхната круиз-корпорация, т.е. представяйки се за официални предтавители на корабособственика, въпросната фирма посредник събираше пари от хората търсещи работа при корпорацията.
Корабособствениците нямат практика да събират пари за проведените интервюта с кандидати за работа на борда на корабите им - ме увериха, както очаквах в отговор на писмото ми - секретарите на крузината корпорация. Също така потвърдиха и мнението ми, че фирмите като въпросния посредник, които набират кандидати за работа получават доста прилично и би-трябвало: достатъчно, парично възнаграждение за всеки успешно набран кандидат, който започне работа. Явно е, че имаше нещо нередно и след моят блог-пост и писмото ми до ръководството на корабособственика, нещата бяха поправени. Следващия път когато бях повикан на второ събеседване за работа към фирмата, в офиса на въпросната фирма - имаше нещо ново: един голям надпис с черен маркер върху бяло табло: Кандидатите за работа към *Крузината корпорация* не заплащат никакви такси. Надпис, който преди това го нямаше. Надпис появил се там, след като предишния път ми бяха поискани 20лв за интервю. Без разписка.
Ако не бях публикувал поста в блога си, който в последствие бе посетен от над 15 човека търсещи ключови думи като името на въпросната фирма посредник, в Google, за да се осведомят за фирмата - Нямаше да се променят нещата и кой знае колко десетки или стотици следващи кандидати за работа към крузината корпорация щяха да плащат некоректно-искани такси.
Само една публикация и едно писмо, изобличаващи неправилната практика на фирмата, публично оповестени в интернет блог медията, успяха да поправят неправдата. Добре, че все пак фирмата посредник си взе бележка, а не задълбочи неправомерната си практика. Значи все пак можело... да не се експлоатират хората надяващи се на работа в чужбина.
***
Друг случай е когато престижно новинарско списание бавеха плащането на хонорар за публикувана моя статия. Причината за бавенето на хонорара, беше, че главния редактор разписал моето възнаграждение за подписаната с моето име статия да бъде изплатено на друг автор в списанието. Грешка заради която бях накаран да чакам допълнително един месец. Грешка, която не поправиха на момента и може би нямаше да поправят, както предусетих, че вятърса духа натам, че да търся въпросния друг автор прибрал моето възнаграждение, че да го искам от нея. И все пак тук се заформяше нечуван абсурд. Звънях почти всяка седмица в редакцията на списанието, въртейки телефони сметки за междуградски разговори, само за да питам неща, които се предполагаше, че издателите на списанието трябваше добросъвестно да ме уведомят. Както и да е - вместо да ми се обадят и да ми обеснят как стоят нещата - разчитаха на това, че щом имам да вземам пари аз ще ги търся, и така и стана - звънях им, вместо те да ми звънат по телефона. До момента в който публикувах въпроса в блога си. Тогава, щом Google Crawlera индексира поста ми и го постави на високо място по ранг в даваните резолтати за търсене на ключови думи, като името на списанието: като с магическа пручка нещата се обърнаха. От редакцията започнаха да ме търсят за да ме държат в течение какво се случва. Интересното е, че и тона се промени. Докато преди популярността на публикацията изобличаваща тъмните страни на печатарския бизнес, отношението на издателите към мен беше пренебрежително и едва-ли-не "Не се интересуваме - вие ни търсете като сте на зор." се обърна в "В наш интерес е да поправим скорошно грешката си." От човека който се трвожи и тиръси загубения си хонорар, се превърнах в човека за който се тревожат и когото търсят за да получи благополучно хонорара си. Последно си стоях на слънчева пейка в парка, когато мобилния ми телефон звънна със загрижената и учтива счетоводителка: Ало, да... Изпратихем ви хонорара, днес, току-що го изпратихме. Трябва да пристигне при вас утре. Да, извинявайте много. Надяваме се всичко е на ред." О, да. Така ми харесва - и така трябва да бъде: когато направите грешка, да търсите с уважение и извнинение да я поправите, а не с нехайство и пренебрежение. Блог поста ми по въпроса, промени отношението на издателството. Без този блог пост, нещата щяха да се оправят, но без усещането за правда и обезмъздяване, а с вероятното продължение на пренебрежение и досада.
***
Последната и най-прясна случка е, с едно новопоявило се на книжния пазар списание за цифрови технологии. Въпросното списание беше обявило на он-лайн сайта си - анкета. Анкета в която питаха бъдещите си читатели за препоръки, като "какво бихте искали да четете в списанието, какво очаквате..." и т.н. Рекламния трик бе, че за отделените 15 минути от времето ни, и срещи истисканите ни консуматорски маркери, ние анкетираните - всички - трябваше да получим безплатен абонамент за 3 броя на списанието. Попълних анкетата най-съвестно и дадох адреса си най-прилежно изписан. Зачаках списанията си. Това се случва през м. Август, до колкото си спомням. Вече през Април, аз започвам да се светвам, че тука има нещо нередно, защото не полувих никакви списания. Мисля си, че не получих списанията, защото живея в провинцията. А вероятно е много по-евтино да осъществиш безплатен абонамент за стотици души, ако адресите на всичките са само в София. Може би заради скъпостта на пощенските разходи, може би поради други причини, издателството на въпросното списание не ми изпрати обещаните броеве. Така, че аз им изпратих писмо, в което ги попитах с интерес, какво става? защо не получавам обещаните списания? Не получих никакъв отговор. Писмото изпратих на 12 Април. На 13 Април написах чернова на блог-поста който обръща нещата в случката. На 16 Април - четери дни по-късно, им изпратих второ писмо, в което отново ги питах същите въпроси- какво става с обещание списания? да не би да има грешка, че не ми ги изпращате? Моля отговорете, защото в противен случай съм си подготвил материал по въпроса, който ще публикувам, ако не ми обрънете внимание и този път. Обаче писмата ми и аз самия сме оставени в "деветна глуха" където никой не ми обърща внимание. Съответно на 18 Април аз отивам на блога си и публикувам черновата като публичен и четим пост. И ското отговора не закъснява. Паяка на Google преминава през страницата ми - индексира благополучния пост и го поставя в търсачката. Всеки, който търси в Google с ключови думи името на списанието - вижда трети по ред резолтат - поста в блога, който само три изречения описва случилото се. Обаче официалната интернет страница на списанието, за което става дума, се намира някъде надолу като 10-15 по ред резолтат. Значи истината за списанието е по-нависоко от самото списание. Съответно изведнъж, като след чудо - сам самия главен редактор на списанието ми изпраща писмо и публикува коментар в блога, с което писмо и с който коментар желае да се свържа с него възможно най-скоро за да оправим проблема с неполучения абонамент.
И не приемам вероятността да не са получили писмата с които ги питам зашо все така не получавам списанията си. По същото време, когато попълних анкетата си, страницата, която се зарежда след изпращането на формуляра имаше незначителна правописна грешка. Нещо като натиснат клавиш "з" вместо "с". И въпреки, че не ми е работа (разбирай: не миплащат редакционен хонорар) - изпратих едно писмо на същия адрес на списанието, че имат правописна грешка на сайта си - да я поправят. До полочин час полувих отговор на адреса си, че са поправили правописната грешка и ми благодарят. Значи можело, когато ги касае, да отговарят, ала ако е да изпълняват материални обещания - не може, така ли?
Отново, силата на блога и гажданската блог журналистика се проявиха хвърляйки светлина върху събития и факти, които иначе по друг начин не биха могле да получат обществено внимание. А общественото внимание и светлината хвърляна върху събитията - са факторите от които неясните деяния се плашат. Онзи, който върши нещо нередно се страхува деянието му да бъде разкрито - и за това се опитва да прикрие в тишина неправдите си, и да ги оправдае щом станат явни. Преди блог поста ми за неизпълненото обещание от въпросното списание, личните ми питания до редакцията оставяха без отговор - в девета глуха. Но след популярността на блог-поста изобличаващ списанието в нещо некоректно, изневиделица чак главния редактор се заинтересува от проблема ми и проявяви желание да го разрешим, търгувайки сякаш с оправдание за списанието си.
--Малките и големите неправди, могат да се поправят когато се осветят--
Това са случки при които без наличието на блога като инструмент на гражданина журналист - нещата щяха да продължат да се случват некоректно. Това са случки, които дават пример как блога като инструмент на Интернет Медията, дават власт на обикновенния човек да има гласност в мащаби по-големи от тези на печатните и радио-телевизионните медии.
Блога като медия на гражданската журналистика дава силата на гласа и доказва правото на демократичното свободно мнение на всеки човек с достъп до компютър и интернет, да променя света около себе си към по-добро. В крайна сметка никой не се страхува добрите му дела да бъдат разкрити и публицизирани. Споделените неправди могат да получат общественост и публичност и съответно да изнесат фактите хвърляйки светлина върху събитията. Правещите грешки, които се страхуват грешките им да не бъдат разкрити ще се замислят отново преди да сторят нещо нередно, при наличието на инструмент способен да ги изобличи. Безсилието не трябва да продължава. Демокрацията е право на глас. Интернет предоставя инструментариума за опражняването на това право - без редакторска цензура, без правителствено заглушаване, без границите на географските лимити. Това са примери на гласност от България, неща които се доказаха пред мен. А Интернет пространството е пълно с граждански журналистически блогове от целия свят, в които немалко неправди се поправят ежеминутно благодарение на блог постовете от обикновенните граждани попаднали на мястото на събитието. Имащи достъп до тази нова информационна медия. Силата на властта на гласа.
събота, май 07, 2005
Cyberpunk Consultant
Like it is the new cyberpunk manifesto:
"How much is in it for Me?"
петък, април 22, 2005
понеделник, април 18, 2005
неделя, април 17, 2005
Най-много софтуер
събота, април 16, 2005
Безплатни Видео клипове
Да, пълното име на файла е копи-пейст на всичко преди тирето.
вторник, април 12, 2005
My Way Search Engine
http://info.myway.com/index/id/ourmission.html
понеделник, април 11, 2005
събота, април 09, 2005
сряда, април 06, 2005
НеСкъпи самолетни билети
Линк
понеделник, април 04, 2005
FREE Translation service
Безплатен првеод на кратък текст между различни езици.
вторник, март 29, 2005
БгPal
неделя, март 27, 2005
четвъртък, март 24, 2005
Астрология
За точен хороскоп - безплатен предсказател за вчера/днес/утре, както пълен персонален портрет и любовни картини и т.н. --> astro.com
сряда, март 23, 2005
понеделник, март 21, 2005
електронни книги
петък, март 18, 2005
сряда, март 16, 2005
понеделник, март 14, 2005
четвъртък, март 10, 2005
понеделник, март 07, 2005
безплатни GSM картинки, лога, мелодии
Линк
събота, март 05, 2005
Floatables
Прекарсната мечтана възможност, за пространство в което хората да усещат собствените си вибрации, миризми, звуци и флуди. Зона за лична свобода от електронните предавания, трансмисии и атомни вибрации на модерното ни ежедневие. Пространство в което електрониката на модерния свят сякаш не съществува. Завръщане обратно към природата. Екология от бъдещето, от която силно се нуждая за да градя личната си футуристична утопия.
Линк
вторник, март 01, 2005
Reklama
петък, февруари 25, 2005
сряда, февруари 23, 2005
сряда, февруари 02, 2005
Watermellow art
събота, януари 29, 2005
събота, януари 15, 2005
вторник, януари 11, 2005
Ти си воайор
петък, януари 07, 2005
Книга: Киберкултурата: Основни концепции
K.E.F. киберпънк
Японски грил с чат-софтуер
NOEMI
PubSub
понеделник, януари 03, 2005
Превод от English към Български (он-лайн)
Последователи
Архив на блога
-
▼
2005
(89)
-
►
октомври
(21)
- Radio Astronomy
- interesno otkrih sait na bulgarin, koito yawno jiw...
- Laser etched Macs
- Бронирано Levi
- Аудио Касетки
- Church O Reality
- Списание за РОБОТИ
- огърлици жици
- Morse code time communication piece
- Български Интернет Сериал
- робо арт
- Urban desert Stencil Streets
- електронна тайна
- astonishing
- future motorcycle
- Free speech - not here
- Yellow Arrow
- Festival Emergences Paris
- Deepol
- R.U.Sirius podcast show
- магазин за топ-дизайнерски технологии
-
►
октомври
(21)